Искаме да кажем, че при запалване на цигара, усещаме освен тютюневия аромат и миризмата на горена хартия, както и на още нещо… Далечен обонятелен спомен, свързан с детството, когато хартията от тоалетната се събираше в кошчета и се изгаряше периодически. От периодическия печат се форматираше тази хартия. Печатарското мастило, при горене не е особено приятно, особено плюс още нещото… Лош спомен, но траен. Освен това горялата хартия е канцерогенна. Вредата от пушенето на цигари идва и от тази посока. Поради тия причини не станахме пушач на цигари.
Посветените знаят, че димът на пурата не се гълта директно. Вдишва се само разсеяния облак, виещ се около главата и прилежащите и подробности. Както и около околните. А те реагират различно. На коктейли, например, едва запалил пура, съм чувал някой да възкликне възторжено: „… яаааа, Хавана-клъб…“ и жадно да търси източника, да се присламчи и да подиша малко благинка аванта… Други — обратно. Воняло им! На не знам си какво. Хора, вкусове разни… Също както с картините ми — по интелигентните много ги харесват…
Има и случаи — оазиси, в пустинята на непушачите. Тъкмо сконфузено сме загасили под тежка завеса от мрачни погледи и о, о, о — светлинка! Непозната чаровница, като при ирисова диагностика ще ме прониже с топъл взор и алтово ще повели: „… Господине, моля Ви, запалете пак! Да замирише, най-после, на истински мъж!…“.
Открихме, че светът е разделен на два непримирими лагера според търпимостта си към пушещите пури. Като при различните народи е различна.
Свят широк — народи разни…
Китайците например, много пушат цигари. Друго правят или не правят — непрекъснато пушат цигари. Където и да те срещне, китаецът преди да те напои с чай, ти предлага цигара. Китайска и хубава. Не дай си Боже — да му откажеш — по лошо от грузинеца — намразва те скоропостижно! Сигурно биха пушили така усърдно и пури — харесаха моите, но си нямат. Само на връх планината Хуан Шан, на една сергия, видях опитен образец, с остри ръбове, като тебешири. И на вкус бяха такива. Но смятам, както са я подкарали, ще настигнат и разминат водещите марки и нации…
Американците са на точно обратни позиции. Американецът е решил да живее колкото хималаеца. А хималаецът не пуши! Приятел американец, женен за рускиня ми подари отрадно количество луксозни руски пури — „Залатой дипломат“. Разчиствал си офиса от боклуци за Деня на благодарността. Оказаха се силно огнеупорни. От отчаяните ми опити да ги разпаля, развих неимоверно гръдния си кош. Пусна се слух, че ще снимам в Холивуд нова версия на Тарзан…
Докато бяхме „Куба си! Америка но!“, хавански пури — дал Бог. Цялата експортна листа, да не изброявам марките, бяха на разположение. Арабите просто не смогваха да ги изкупуват и да ги изнасят контрабанда. Цели випуски чуждестранни студенти си изкарваха по една-две стипендии от този реекспорт.
Преди пет години, обаче, си отиде последният кораб, разтоварил пури от Куба. Арабите изведнъж насмогнаха. Пурата изчезна и от битака, а Наша Милост установи, че сме „зарибен“. Държавният ни личен резерв беше ограничен. Започнахме да оригиналничим. С щракалката режехме пурата на четири. Пушехме я със собственоръчно стъкмено цигаре. Съчинихме дузина версии за оправдание. Излезе ни име на голям чешит. Приятелите се уплашиха за динамичния ми стереотип. По тяхни си канали затърсиха решение. В полунощ ме вдигна по телефона едно другарче. Току що се прибрал с влака. На гара Горна Оряховица слязъл да се поразтъпче и видял, крайно вдясно, на три метра напред, стъклена будка, но затворена. На витрината — камара с кутии пури, дори едната била рекламно разпечатана и пурите кротко и ветрилообразно се реели между кондоми и близалки… Да съм избързал, че можело и други да са ги видели…
Досещате се, че не дочаках до сутринта. Сто и петдесетте километра не ги усетих. Усетих ги на връщане. Пурите се оказаха турски шоколадови дъвки.
И много други подобни — от този ми период са огромната колекция лули и пакетите със световни марки ароматизиран тютюн — но не е същото…
Нали си имаме работа с Холивуд, все нещо сме научили от там, а именно — трябва да има хепи енд!
Хепито дойде от съвсем неочаквано място: имаме си приятел гинеколог. Той пък си имаше една клиентка. Тя, от своя страна, си имаше съпруг — не кой да е, а главният отговарящ за пурите на държавно ниво… Системата заработила безотказно: Брък — пура! Пак брък — пак пура! Голямо бъркане ще да е било! Снабдява ни човекът на държавно ниво. Особено с филипинските „Алахамбра“. В момента такава дими насред интелигентната Ни физиономия…