Андров започна да кима утвърдително.
— Хайде, кажете нещо — настояваше професорът.
— И тази… За двете използувахме една и съща апаратура… Ние…
— Кои вие?
— Аз, впрочем целият колектив на дешифриращата група на космичната радиоинформация… Това е там, зад Пантеона, в района…
Андров не се доизказа. Погледна свирепо и мен, и професор Сайен.
— Не ми ли вярвате? — накрая измънка той.
Сайен вдигна рамене. Кой знае защо, по гърба ми плъзнаха студени тръпки. В мозъка ми се зараждаше страшна мисъл. А в това време Андров почти прошепна:
— Честна дума, тези две фигури бяха направени въз основа на импулсно-кодова информация, която ние приехме преди три месеца от крайния район на съзвездие Лебед. Отначало приехме тази глава… На вълна двадесет и три сантиметра… След три месеца на същата вълна — Пурпурната мумия… Шумът в момента на приемането не надхвърляше пет децибела… Съотношението между сигнала и шума не беше по-малко… — И изведнъж без причина се развика: — Не може да бъде! Вие нещо хитрувате! Коя е тази Мая? Кой е Филио?
— Професорът му подаде снимката. Андров я сравняваше с фигурата в саркофага край стената…
— Ами Филио? Да не е онзи, който почина преди три месеца? Вие познавахте ли го лично?
Професорът кимна утвърдително.
Андров се спря като закован посред залата, после неочаквано хукна към вратата и изчезна.
С всяка секунда ми ставаше все по-страшно и по-страшно. Мъчех се да не гледам стъкления капак, под който лежеше пурпурното копие на моята жена. Вратата внезапно се отвори широко и вътре се втурнаха Андров и една жена с малко куфарче в ръце. Без да кажат нито дума, те изтичаха до саркофага с мумията и се заеха да свалят горния капак.
— Какво смятате да правите — запита разтревожено Сайен.
— Да аутопсираме — промълви Андров запъхтян. — И то веднага… И ако се потвърди, че…
— Кого да аутопсирате?
— Мумията.
— Защо? — развиках се аз. Стори ми се, че се готвят да режат жена ми на парчета.
През това време жената отвори куфарчето и извади оттам скалпел и електроциркуляр.
— Забранявам ви! Това е общонародна ценност и вие нямате право да вършите това без разрешение на Световния съвет на учените — категорично заяви Сайен. — Освен това не намирам никакъв смисъл да постъпвате така с един експонат, който е получен от космоса с толкова труд, ако, разбира се, е бил получен от космоса.
— Не се тревожете, професоре. Цялата информация е записана на електретни цилиндри и винаги може да бъде възстановена. За един или два дена… Започвайте, Антония.
Той разтвори широко ръце, заграждайки пътя на професора до саркофага. Чух как запищя циркулярът. По гърба ми продължаваха да пълзят ледени тръпки.
— А сега разтворете гръдния кош — командуваше Андров. — Хайде, разрязвайте го по-бързо, дявол да го вземе! Разрязахте ли го? Сега отгърнете гръдната кост. Виждате ли сърцето? Аха! А къде е черният дроб? Правилно! Далакът. Така. Сега можем да им покажем.
Андров ме хвана за рамото:
— Но от какво се уплашихте? Та нали това е мумия, тя е от пластмаса. Точно копие. Впрочем вижте сами дали копието е точно или не…
Приближих се нерешително до саркофага. Пластмасовите части на разрязаното тяло лежаха обърнати от двете страни на симетричната ос на тялото и можеше да се види добре вътрешната структура на фигурата. Органите бяха оцветени различно, но всички бяха в аленочервена гама… Очите на мумията бяха отворени и не изразяваха никакво страдание. С голямо усилие се стараех да мисля, че това не е жив организъм, а само майсторски направено копие на човешко същество.
— Какво, копие ли е, или не е копие? — като ме разтърси, запита Андров. Очите му сияеха от неописуема радост. — Гледайте внимателно!
Кимнах омърлушено.
— А вие какво ще кажете, професоре? — предизвикателно запита Андров.
Отговори му жената, която беше разрязала мумията:
— Другари! Но при нея всичко е обратно!
Облещих смаяно очи, мъчейки се да разбера какво искаше да каже с това „обратно“.
— Какво имате предвид, Антония? — дрезгаво запита професорът.
— Всичко! Сърцето, черният дроб, далакът… Всичко е обратно!
Едва тогава разбрах каква е работата. Сърцето на мумията беше отдясно, черният дроб отляво, всичко като при нормален човек, само че някакси като отражение в огледало!
— Сега разбирате ли какво сме приели! Та това е колосално потвърждение на теорията за антисветове! Това е поразително! Това…
— Обяснете разбрано какво значи всичко това? — настоя професорът.
Андров се сети за нас. Отдръпна се от мумията и като прегърна професора, каза тържествено: