— Изчакайте малко.
Коленичи и написа върху пясъка с нервна ръка двете имена с главни букви. Едно под друго.
ФАБИЕН ЕРО
ЮД ИТЕРО
Последните две срички имаха еднакво звучене. Размисли, после изтри с ръка имената и написа, разделяйки сричките:
Ю-ДИ-ТЕ-РО
После:
ЮДИТ ЕРО
За малко да нададе победоносен рев. Юд Итеро се наричаше всъщност Юдит Еро.2
Момченцето беше момиченце. И майката наистина беше учителката. Бе върнала бащиното си име, за да заличи следите, и леко бе променила името на детето си, несъмнено, за да не го безпокои прекалено или за да му е по-лесно да приеме новата си самоличност на момче.
Карим стисна юмруци. Сигурен бе, че нещата са станали точно така. Жената е успяла да промени самоличността на детето си, защото самата тя е била в училището. Това обясняваше лекотата, с която е заблудила всички в Сарзак и е откраднала официалните документи. С треперещ глас Карим попита директорката:
— Можете ли да получите по-подробни сведения за тази учителка от академията?
— Тази вечер ли?
— Тази вечер.
— Ами… Да, познавам там някои хора. Възможно е. Какво искате да знаете?
— Искам да знам къде е отишла Фабиен Паско-Еро след като е напуснала Сарзак. И къде е преподавала, преди да дойде в града ви. И с кого се е познавала. Имате ли клетъчен телефон?
Жената му даде номера си. Карим продължи:
— Колко време ви е нужно, за да отидете лично до академията и да получите тази информация?
— Около два часа.
— Вземете си телефона. Ще ви се обадя след два часа.
34
Два часа за убиване.
Карим се опита да си представи Фабиен и Юдит Еро, двете самотни същества, които са идвали тук всяка лятна неделя. Струваше му се, че вижда как майката и дъщерята вървят в утринта в този град, където никой не ги познава. Как са идвали тук? С влак? С автобус?
Лейтенантът реши да обиколи всички околни гари, автобусни спирки, жандармерийски управления, за да открие някоя следа, някой протокол, някой спомен…
Два часа за убиване.
Намери една телефонна кабина и се свърза със съдебната полиция в Родез, за да установи, че през 1982 г. не е имало кола, регистрирана на името на Фабиен Паско или Фабиен Еро. След това се качи на колата си и обиколи железопътните гари. Нищо. След петата гара се озова на мост над магистралата и забеляза на триста метра оттам пункт за събиране на пътна такса. Инстинктът му нареди да го наобиколи. За всеки случай.
Премина покрай ниските панелни сгради на администрацията, в които по това време на деня нямаше никой. Малко встрани обаче забеляза някакъв човек. Паркира колата и се отправи право към силуета, който се суетеше около един голям камион. Удари няколко пъти по кабината на камиона. Човекът се стресна. Посивелите му вежди се смръщиха.
— Какво има? Кой сте вие?
— Дяволът.
— А?
Карим се усмихна.
— Шегувам се. От полицията съм, татенце. Имам нужда от сведения.
— Сведения? Няма никой до утре сутринта…
— Тези пунктове работят денонощно.
— На пункта има човек, а аз си работя тук и…
— Точно това казвам. Ще отидем двамата в офиса и ти ще пиеш едно кафе, докато аз хвърля поглед на компютъра.
— Ама… какво търсите?
— Ще ти обясня всичко вътре.
И офисът бе като всичко останало — износен и временен. Освен компютъра, който трепкаше в мрака. Това бе информационната централа, която складираше цялата информация за областната магистрална мрежа.
— Юли 1982 г. Искам всичко. Пътни произшествия. Повреди. Броя на преминалите коли. И най-дребната клюка. Всичко.
Старият човек свали ръкавиците и духна на пръстите си, за да ги стопли. Натисна няколко клавиша и на екрана се появиха данните за юли 82-а.
— Можеш ли да търсиш по име? — попита Карим, сведен над човека.
— Казвай.
— Имам няколко — Юд Итеро, Юдит Еро, Фабиен Паско, Фабиен Еро.
Старецът вкара имената и след няколко секунди се появи отговор.
— Какво става?
— Има информация за едно от имената. Но не е през юли 82-а.
— Продължавай да търсиш.
Сърцето на полицая прескочи един удар. На екрана се изписа датата 14 август 1982. Датата на смъртта на Юд.
— Не си спомням името — каза старецът. — Но си спомням катастрофата. Беше ужасна. Колата бе пресякла цялата магистрала и се бе разбила в шумоизолиращата стена. Едва извадиха майката и детето изпод усуканите ламарини. Детето бе мъртво. Майката се отърва само с контузии. През целия път имаше кървава следа. По три ленти във всяка посока, представяш ли си?
2
На френски език двете имена Jude Itero и Judit Herault имат еднаква транскрипция. Фамилията на майката е Herault.