Карим не можеше да овладее треперенето си. Значи така бе завършило бягството на Фабиен и Юдит Еро. С удар в шумоизолиращата стена със сто и трийсет километра в час. Така нелепо. И така просто. Не можеше да повярва, че цялото приключение, всички предпазни мерки на жената бяха стигнали до тази катастрофа.
Макар да знаеше от самото начало — Юдит бе починала през август 1982 г., както показваше надписът върху гроба й. Сега само откриваше обстоятелствата около тази смърт.
— Продължавай — нареди той. — Как изглеждаше тялото на детето?
— Беше… беше някаква мешавица от плът и ламарина. Трябваха им шест часа, за да… Както и да е. Никога няма да го забравя. Лицето му беше… нямаше лице, нямаше глава, нямаше нищо.
— А майката?
— Майката? Не знаех, че е майката. Във всеки случай името й не беше същото.
— Знам. Тя беше ли ранена?
— Не. Хематоми, драскотини… Нищо особено. Защото колата се бе завъртяла, разбираш ли? И се бе ударила в стената откъм страната на пътника.
— Помниш ли я?
— Коя?
— Жената.
— Няма начин да я забравя. Беше огромна. Брюнетка с широко лице. С големи очила. Цялата в черно. Доста странна. Не плачеше. Изглеждаше съвсем студена. Може би поради шока, не знам…
— Какво бе лицето й?
— Хубаво.
— Тоест?
— Ами, знам ли… Много светла кожа, почти прозрачна…
— Нали имате досиета за всяко произшествие? Със смъртния акт и всичко останало.
Старият човек вдигна поглед към Карим.
— Какво точно търсиш, момко?
— Покажи ми досието.
Човекът избърса ръце в анорака си и отвори един шкаф.
— Юд Итеро. Ето го. Обаче да знаеш, че е…
Карим взе папката и я разгърна. Показания на свидетелите, протоколи, пълно описание на произшествието… Фабиен Паско е карала взета под наем от Сарзак кола. Дала е адреса, на който го бе завел доктор Масе. Дотук нищо ново. Учудващото бе, че майката е обявила смъртта на детето си под името Юд Итеро, от мъжки пол.
— Не разбирам — каза полицаят. — Детето момче ли беше?
— Ами да… Поне тя така каза.
— Нямаше ли някакъв проблем в това отношение?
— Какъв проблем?
— Виж, питам те дали е било възможно да се установи полът на детето.
— Че аз да не съм лекар! Обаче не, не мисля. Това, което извадиха от ламарините, бяха по-скоро части от тялото, късове плът…
Карим разбра, че състоянието на тялото бе позволило на жената да довърши лъжата си. Но защо? Още ли се е бояла от нещо? Дори когато дъщеричката й е била мъртва?
Карим още веднъж разтвори папката и видя снимките на катастрофата. Кръв. Усукана ламарина. Крайници, стърчащи от каросерията. Сърце не му даваше да гледа това. Бързо премина нататък. Върху картонен формуляр бяха взети отпечатъци от пръсти.
— Това неговите отпечатъци ли са?
— Какво?
— Това отпечатъците на детето ли са?
— Ами да, разбира се. Аз държах мастилото. Докторът допря ръката на детето, цялата беше в кръв. Виж, и до днес го сънувам това дете…
Карим тикна папката под коженото си яке.
— Добре. Взимам документите.
— Хубаво. Взимай ги. И на добър час.
35
— Свързах се с колегата от академията, лейтенант…
Гласът на жената трепереше от възбуда. Карим се бе спрял в друга телефонна кабина, за да набере номера на директорката.
— Какво открихте?
— Пълното досие на Фабиен Еро, по баща Паско. Само че след две години в Сарзак жената е изчезнала. Изглежда, е спряла да преподава.
— Няма ли начин да се разбере къде е отишла след това?
— Няма. Договорът й с академията е изтекъл през онази година. Не го е подновила. Академията повече не е имала контакт с нея.
— А откъде е дошла в Сарзак?
— От Гернон, един университетски град в Изер. Там е преподавала само няколко месеца. А преди това е била учителка в начално училище в Таверле, планинско село в същата област.
— Някакви сведения за самата нея?
— Фабиен Паско е родена през 1945 г. в Корвие, в Изер. Омъжва се за Силвен Еро през 1970 г. и през същата година получава първа награда в консерваторията в Гренобъл в класа по пиано. Би могла да стане преподавател и…
— Моля ви, продължете.
— През 1972 г. постъпва в университета. Две години по-късно е вече учителка в началното училище в Таверле, все в Изер. Там преподава в продължение на шест години. През 1980 г. затварят училището. Построен е нов път и децата могат да ходят в по-голямо училище в съседното село дори през зимата, Фабиен е преместена в Гернон, съвсем близо до Таверле, на петдесет километра. А и градът е известен в средите на преподавателите. Университетски град, много приятен, много интелектуален.
— Казахте, че е била вдовица. Знаете ли кога е починал съпругът й?