Ниманс се усмихна на полицая.
— Май добре си вникнал в текста.
— Разбирам горе-долу една фраза от две. Обаче разчитам на носа си. Фашагите ги подушвам от далече.
— Мислиш, че Кайоа е бил фашист?
— Не знам точно… Изглежда по-сложно… Обаче митът за свръхчовека, за духовния атлет ми напомня за вечните бълнувания за висшата раса и разните такива.
Ниманс отново си припомни снимките от Олимпиадата в Берлин по стените на коридора в апартамента на семейство Кайоа. Имаше някаква тайна в тези образи и в спортните постижения в Гернон. Но каква?
— Никакъв намек за реки? — попита той. — За пурпурни реки?
— Какво?
Пиер Ниманс стана от стола си.
— Нищо.
37
По пътя Ниманс се обади на Антоан Ренс.
— Имаш ли новини от англичанина?
— В болницата съм. Още не е дошъл в съзнание. Докторите са песимистично настроени. Посолството на Обединеното кралство е мобилизирало цял взвод от адвокати. И журналистите са тук. Представи си най-лошото и пак няма да е толкова лошо, колкото е тук.
Сателитната връзка беше съвършена. Гласът на Ренс — ясен като кристал.
— А твоето разследване? — попита той.
Тонът му не бе толкова агресивен, колкото първия път — професионалната солидарност, прекараните заедно години надделяваха.
— Сега имаме две убийства. И нита сянка от следа. Но аз продължавам да търся. И знам, че съм на прав път.
Ренс не каза нищо, но мълчанието му беше признание за доверие — Ниманс усещаше това. Попита:
— А за мен?
— Какво за теб?
— Искам да кажа, няма ли процедура по повод на хулигана?
Ренс зловещо се изсмя.
— Искаш да кажеш от вътрешните разследвания? Могат да почакат малко.
— Какво да чакат?
— Да умре ростбифът. За да те обвинят в убийство.
Ниманс стигна в Анеси към двайсет и три часа. Намери улицата и търсения от него номер, паркира и позвъни. На табелата върху вратата пишеше: „Д-р Едмон Шернсе. Офталмолог. Очен хирург.“
Никакъв отклик. Ниманс огледа ключалката. Не представляваше проблем, а един взлом в повече… Проникна в апартамента и забеляза вляво по коридора чакалня, вдясно — облицована с кожа врата.
Кабинетът. Завъртя дръжката и влезе в дълго помещение, всъщност обширна веранда, чийто покрив и двете стени бяха изцяло от стъклени тухли. Някъде се чуваше шуртене на вода.
На Ниманс му трябваха няколко секунди, за да различи в дъното на стаята изправен пред умивалник силует.
— Доктор Шернсе?
Човекът се обърна към него. Ниманс се приближи. Първото нещо, което ясно забеляза, бяха ръцете на лекаря, загорели и блестящи под течащата вода. Стари ръце с кафяви петна и изпъкнали вени.
— Кой сте вие?
Гласът бе плътен и спокоен. Дребен, но набит, човекът изглеждаше на повече от шейсет години. Белите му коси бликаха над високото загоряло чело, също покрито с кафяви петна. Носеше само бяла фланелка и бели дълги гащи.
— Пиер Ниманс, полицейски комисар. Позвъних, но никой не отвори.
— Как влязохте?
Ниманс размаха пръсти като цирков фокусник.
— С подръчни средства.
Човекът елегантно се усмихна, без да се засяга от неделикатните маниери на полицая. Затвори чешмата с лакътя си и прекоси помещението с вдигнати ръце. Очевидно търсеше кърпа да се избърше. В сянката проблясваха инструменти с тънки остриета, микроскопи, неясно се виждаше анатомично табло с изобразени на него очи.
— Днес следобед при мен вече идва един полицай. Вие какво искате?
Едва сега Ниманс забеляза очите на доктора — безцветно сиви и бдителни като на змия.
— Дойдох да ви задам няколко въпроса относно него.
Човекът снизходително се усмихна.
— Много оригинално. Полицай разследва друг полицай.
— В колко часа дойде?
— Бих казал, около осемнайсет.
— Толкова късно? Спомняте ли си какво искаше да узнае?
— Естествено. Разпитваше за пациентите на един институт близо до Гернон. В него са настанени деца, страдащи от проблеми със зрението, които аз редовно лекувам.
— Какво ви попита?
— Интересуваше се от произхода на болестите. Обясних му, че става дума за наследствени заболявания. Искаше да знае и дали не може да съществува външна причина, например отравяне или погрешно предписани лекарства.
— Какво му отговорихте?
— Че това е нелепо. Генетичните смущения са свързани с изолираното местоположение на града и с браковете между близки роднини. Болестите се предават по кръвен път. Това явление е познато в усамотените общности. Защо да се търси друго обяснение?
Без да се стеснява от Ниманс, лекарят обуваше тъмносин панталон. От скъпа материя подобна на моаре. Полицаят продължи: