Мястото вонеше на заплаха, на смърт. През овалния прозорец забеляза високите върхове на дърветата, разклащани от силния вятър. Размисли и се сети, че прозорецът гледаше към покрива на верандата, покрития със стъклени тухли покрив. Рязко отвори прозореца и се взря надолу.
Кръвта замръзна в жилите му. Върху мокрите от дъжда стъклени квадрати се открояваше отражението на тялото на Шернсе. С разперени ръце и прибрани крака, в поза на разпънат на кръст.
Ниманс потисна вика си и огледа по-внимателно образа, за да определи къде точно се намира тялото. Протегна глава през прозореца и погледна нагоре. Тялото бе окачено точно над него.
Едмон Шернсе бе прикован към стената.
Офицерът излезе от малкия кабинет, качи се по второ стълбище с дървени стъпала и стигна до тавана. Нова врата и полицаят се озова в мансардата на покрива, откъдето можа да разгледа от възможно най-отблизо трупа на Едмон Шернсе.
Лицето нямаше очи. В празните очни кухини влизаше дъжд. Разперените ръце нямаха китки. Трупът се задържаше в това положение посредством плетеница от блестящи кабели, впити в плътта му. Ниманс направи равносметка.
Реми Кайоа.
Филип Сертис.
Едмон Шернсе.
Не, убийствата не бяха извършени от извратен хомосексуалист, който преследваше определена физика или лице. Не, не ставаше дума за сериен убиец, който принасяше в жертва невинни хора. А за рационален убиец, за крадец на идентичности, на биологични белези, действащ със строго определен мотив — мотива на отмъщението.
Ниманс знаеше, че не е завършил търсенето си — тялото на Жоано бе някъде тук, в тази къща. Няколко часа преди да бъде убит, Шернсе бе убил.
Ниманс прегледа всички стаи, всички гардероби, всички ниши. Върна се в кухнята, обиколи дневната, спалните. Огледа градината. После откри на партера под стълбището облицована с тапети врата. Грубо я откърти от пантите й. Избата.
Слезе по стълбите, като се опитваше точно да си припомни събитията. В двайсет и три часа бе заварил лекаря по фланелка и дълги гащи, явно току-що завършил кървавата си операция — убийството на Жоано. Именно затова бе изключил телефона си. Затова грижливо подреждаше кабинета си, където бе пронизал лейтенанта с един от хромираните стилети, забелязани от комисаря. Пак затова обличаше нов костюм и си приготвяше багажа.
В глупавото си заслепение Ниманс бе разпитвал палача, изпълнил зловещата си мисия.
В избата полицаят откри потънали в паяжина поставки, върху които бяха положени стотици бутилки вино. Претърси всеки ъгъл, като предизвика срутването на няколко реда бутилки. От локвите вино се излъчваше замайваща миризма.
Целият в пот, като ругаеше и плюеше, Ниманс най-после откри залостен с метални пръти трап. Разби катинара и вдигна капака.
Тялото на Жоано лежеше на дъното на трапа, полузалято от някаква черна, разяждаща течност. Химическият препарат бе започнал ужасяващата си работа, разлагайки плътта и постепенно заличавайки физическия образ на Ерик Жоано, лейтенант от съдебната полиция в Гренобъл. Отворените очи на младежа сякаш гледаха право в Ниманс от дъното на жестокия си гроб.
Ниманс отстъпи, нададе безумен вик и започна да повръща.
Не знаеше колко време е прекарал сред алкохолните и химическите пари. Но в съзнанието му бавно изплува, като отровен черен прилив, една истина, която нямаше нищо общо с екзекуцията на Жоано, но хвърляше нова светлина върху серията от убийства в Гернон.
Марк Костес бе изтъкнал родството между трите материала, които отличаваха всяко от убийствата — вода, лед, стъкло. Но не това бе важното. Важното бе как бяха открили телата.
Реми Кайоа бе открит благодарение на отражението си във водата.
Филип Сертис — чрез отражението си върху ледника.
Едмон Шернсе — по отражението си върху стъкления покрив.
Убиецът бе измислил този мизансцен, за да попаднат най-напред на отражението на трупа, а не на самия труп.
Какво означаваше това?
Защо убиецът си даваше толкова труд?
Ниманс не би могъл да обясни мотивите за подобна стратегия, но предусещаше, че има някаква връзка между тези двойници, тези отблясъци и кражбата на ръцете и очите, която лишаваше тялото от неговата дълбока идентичност, от уникалния му характер. Предусещаше, че всичко това е насочено към една и съща неподлежаща на обжалване присъда — пълното унищожение на СЪЩЕСТВОТО на осъдените.
Какво бяха направили тези хора, за да ги сведат до състоянието на отражения, за да отнемат на плътта им всеки отличителен белег?