Ниманс изрева:
— Да, това е серия от убийства, но не е извършена от сериен убиец. Убиецът не е луд. Той отмъщава. Има връзка между тримата мъже, която обяснява смъртта им. Точно нея трябва да открием.
Вермон направи уморен жест. Карим се възползва от мълчанието.
— Господин комисар, нека да ви…
— Не сега.
Карим настоя.
— Софи Кайоа е изчезнала.
— Какво? Нали поставихме човек…
— Той нищо не е видял. Според мен тя е вече далеч.
— Това пък сега какво е? Защо трябва да бяга?
— Защото сте прав по всички линии. (Карим говореше на комисаря, но гледаше Вермон.) Жертвите имат обща тайна. И тя е свързана с убийствата. Софи Кайоа е избягала, защото знае каква е връзката. И защото е може би следващата жертва.
— Мамка му, мамка му!
Ниманс намести очилата си и подкани Карим да продължи.
— Имам новини, господин комисар. Открих в дома на Кайоа надпис върху една от стените. В него се говори за „пурпурните реки“ и има подпис: Юдит. Търсите връзки между жертвите. Предлагам ви поне една между Кайоа и Сертис — Юдит. Момиченцето със заличеното лице. Сертис е осквернил гроба й. А Кайоа е получил послание, подписано от нея.
Комисарят се отправи към вратата.
— Ела с мен.
Вермон гневно се изправи.
— Да бе! Вървете! Продължавайте с вашите мистерии!
Ниманс въведе Карим в празен кабинет. Запали лампата и затвори вратата. Подаде стол на арабина и каза:
— Слушам те.
44
Карим не седна, а започна да говори възбудено:
— Надписът на стената гласеше: „Ще се изкача към извора на пурпурните реки“. Изписано с кръв вместо с мастило. И подписано: „Юдит“. Явно Юдит Еро. Име на мъртво момиче, господин комисар. Починало през 1982 година.
— Нищо не разбирам.
— И аз. Но има няколко знаменателни факта.
Ниманс също стоеше прав. Той бавно поклати глава.
Арабинът продължи.
— Убиецът елиминира най-напред Реми Кайоа. Да кажем, в събота през деня. Осакатява тялото, после го натиква в скалата. Защо е целият този театър, нямам представа. Още на другия ден се укрива някъде в университетското градче и започва да наблюдава Софи Кайоа. Отначало тя си стои вкъщи. Накрая излиза, да кажем, към десет сутринта. Може би отива да търси Реми в планината, не знам. В това време убиецът прониква в дома й и се подписва на стената: „Ще се изкача до извора на пурпурните реки.“
— Продължавай.
— По-късно Софи Кайоа се прибира, открива надписа и схваща смисъла му. Разбира, че миналото е на път да се пробуди и че съпругът й най-вероятно е бил убит. Обзета от паника, тя се обажда на Филип Сертис, който е или е бил съучастник на съпруга й.
— Откъде ги измисляш тия неща?
— Смятам, че Кайоа, жена му и Сертис са били приятели от детинство и преди години са извършили нещо нередно. Нещо, свързано с „пурпурните реки“ и със семейството на Юдит.
— Карим, вече ти казах: през осемдесетте години Кайоа и Сертис са били на дванайсетина години, как биха могли…
— Нека довърша. Филип Сертис отива у Кайоа и на свой ред вижда надписа. И той схваща намека за „пурпурните реки“ и го хваща шубето. Затова решава да скрие издайническите думи, които никой не бива да прочете. Сигурен съм в едно: въпреки смъртта на Кайоа, въпреки наличието на убиец, който се подписва с „Юдит“, Сертис и Софи Кайоа в този момент мислят само как да прикрият знака за собствената си вина. Санитарят отива да донесе тапети, които залепва върху посланието. Затова целият апартамент мирише на лепило.
Погледът на Ниманс проблесна. Карим разбра, че и той е забелязал тази подробност, несъмнено докато е разпитвал жената. Карим продължи:
— В неделя двамата чакат. Или отново се опитват да издирят Кайоа. Не знам. Накрая в късния следобед Софи се решава да уведоми жандармите. В същия момент откриват трупа в скалата.
— Нататък?
— През нощта Сертис тръгва към Сарзак.
— Защо?
— Защото убийството на Реми Кайоа е подписано от Юдит, мъртва и погребана от петнайсет години в Сарзак. И Сертис знае това.
— Изглежда ми изсмукано от пръстите.
— Може би. Но през миналата нощ Сертис е бил в моя град със свой съучастник, който е може би третата ни жертва — Шернсе. Преровили са архивите на училището. Отворили са гробницата на Юдит. Когато търсиш мъртвец, къде отиваш? На гробището.
— Продължавай.
— Не знам какво са намерили в Сарзак. Не знам дали са отворили ковчега. Не успях да направя подробен оглед на гробницата. Но предполагам, че не са открили нищо, което да ги успокои. Тогава се прибират в Гернон, смъртно уплашени. Представяте ли си? Фантомът се е пробудил и възнамерява да унищожи всички, които са му сторили зло.