— Не трябва да й причиняваш зло.
— Господин комисар, вече не става дума за оскверняване на гробове, а за убийства.
— Знам.
— Знаете?
— Показаха го по всички канали на телевизията.
— Тогава ви е ясно, че става дума за серия от убийства с изтезания, зловещ мизансцен и цялата шибана гнусотия… Крозие, кажете ми къде да намеря Фабиен Еро!
Крозие все още държеше оръжието си насочено срещу Карим.
— Не трябва да й причиняваш зло.
— Крозие, никой нищо няма да й направи. Фабиен Еро е единствената, която може да ни каже нещо по случая. Всичко сочи към нея, разбирате ли? Всичко сочи към Юдит Еро, която би трябвало да лежи в този гроб!
Крозие свали оръжието си. Арабинът знаеше, че ако има момент, в който трябва да държи устата си затворена, то той е дошъл. Комисарят каза:
— Фабиен живее на двайсет километра оттук, на хълма Ерзин. Ще дойда с теб. Ако й направиш нещо, ще те убия.
Карим се усмихна и отстъпи назад. После светкавично се завъртя и заби петата си в гърлото на комисаря. Наведе се над възрастния човек. Изтегли го до един гранитен гроб и мислено му поиска извинение.
Сега можеше да действа свободно.
52
— Горещо, Абдуф. Много горещо.
Гласът на Патрик Астие се опитваше да пробие през бурята от смущения. Клетъчният телефон на Карим бе иззвънял, докато той караше из нещо като степи и с мъка избягваше коловозите. Астие продължи възбудено:
— Двете ти задачи бяха истински бомби със закъснител. И ми избухнаха право в лицето.
— Слушам те — каза Карим и паркира до пътя с изгасени фарове.
— Първо, злополуката със Силвен Еро. Намерих досието. И получих потвърждение на информацията, която имаш. Силвен Еро е карал колело и е бил блъснат от кола, която не е била открита. Кофти история. Към дело. Тогава жандармите са провели рутинна анкета. Няма свидетел. Няма мотив, който би могъл да говори за умисъл.
— Но?
— Но оттогава насам има голям прогрес в обработката на образите…
Карим усети, че се задават технически обяснения.
— Имай милост, Астие, карай направо.
— Добре. В досието намерих снимки. Черно-бели клишета. Виждат се следи от гумите на колелото, които се пресичат с тези на автомобила. Всичко е толкова замазано, че се чудя защо са запазили снимките.
— После?
— Ами после в Гренобъл имаме институт по оптика…
— Майната ти, Астие, недей…
— Почакай. Там могат да обработват образите така, както не можеш да си представиш. С една дума, да ти покажат подробности, невидими с просто око. Добре ги познавам тамошните инженери. Казах си, че може би си струва да ги събудя и…
— И КАКВО?
— Резултатите им разказват съвсем друга история. Увеличиха следите от гумите на велосипеда и на автомобила. Първото им заключение е, че Еро не е отивал на работа в планината, а в обратната посока — към университета.
— Но… какво казва жена му Фабиен?
— Фабиен Еро е излъгала. Прочетох показанията й — тя просто е потвърдила това, което са предположили жандармите. Но то не е вярно.
Карим стисна зъби. Нова лъжа, нова мистерия. Астие продължи:
— И това не е всичко. Оптиците са анализирали и следите от гумите на колата. Те вървят и в двете посоки, Карим. Водачът е минал веднъж през тялото, после е дал заден ход и после пак го е прегазил. Това си е истинско шибано убийство.
Карим вече не слушаше. Струваше му се, че най-после знае какъв е мотивът за отмъщението на семейство Еро. Преди бягството на двете жени, преди страха и преследването, които косвено бяха причинили смъртта на Юдит, е имало убийство. Убийството на Силвен Еро. Дяволите най-напред са отстранили „силния човек“ в семейството, после са се заловили да преследват жените.
Фабиен Еро. Юдит Еро.
— А болницата?
— Бомба номер две. Прегледах регистъра за ражданията през 1972 г. Страницата за 23 май е откъсната.
Карим усещаше, че го обзема чувство за нещо вече видяно.
— Но това не е най-странното — подзе Астие. — Прегледах и архивите с медицинските досиета на децата. Истински лабиринт. Там намерих досието на Юдит. Съвсем лесно. Схващаш ли какво означава това? Сякаш нещо друго се е случило през онази нощ, което е трябвало да бъде заличено от общия регистър, но не и от досието на детето. Страницата е откъсната, за да се прикрие това мистериозно събитие, а не раждането на момиченцето. Разпитах няколко от сестрите, но бяха твърде млади, за да знаят нещо по въпроса.
Карим благодари на инженера и затвори. Взря се в хълма Ерзин, който се очертаваше на четиристотин метра оттам.
На този хълм го очакваше истината.
53
Къщата на Фабиен Еро.
На върха на хълма. Каменни стени. Мъртви прозорци. Наоколо — пустош. Нищо и никой на двайсет километра околовръст.