Маги се показа иззад плъзгащата се врата на кухнята, а дясната й ръка отскочи зад гърба за частица от секундата.
— Били! — изписка тя, сякаш бяха дългогодишни приятели.
— Здрасти, Маги — каза Били. — Бях наблизо и реших да се отбия и да кажа „здрасти“, но само за малко. Нали не е проблем — ако не сте тръгнали нанякъде или… да не сте заети с нещо?
Тя се разсмя, щом забеляза очевидното неудобство на Тори.
— Не, смятахме да прекараме една спокойна вечер тук — каза тя и посочи парчетата от бюфета „Стикли“, спретнато подредени върху разстлани вестници. — Трябва да довършим една работа.
Размениха си любезности, за Били бе направено какао, а Маги и Тори стиснаха по една чаша кафе. Били се отпусна на дивана до Маги, след това погледна от Тори към Маги и после обратно.
— Май трябваше да се обадя — каза той. — Само че не можах да ти открия номера, Маги.
— Води се на името на съквартирантката ми — обясни тя и отпи от кафето. — Но на теб мога да го дам — и ти ли си такъв паметлив като Тори, или да ти го запиша?
— Запиши ми го, ако обичаш.
Седяха мълчаливо, докато тя търсеше малък бележник и химикалка сред купчината вестници и списания върху масичката. После тя отвори бележника и записа номера.
— Май на това му казват неловко мълчание — каза Били и се усмихна непринудено и естествено.
— По дяволите, Били…
— Боже, какъв език, Тори. — „И аз мога да те попитам, защо нито веднъж през изминалите три години не се обади и не се отби“, казваше изражението на Били. — Не — каза той и вдигна длан. — Не съм тук, за да ви тормозя или преча, въпреки че малко се изкушавам. Сигурно защото ми беше много забавно да бъзикам Джеф пред Маги…
Маги се изкиска.
— Тори, да го беше видял само. Имах чувството, че всеки момент ще изскочи от кожата си.
— Значи можеш да бъдеш и гадна, а, Маги — обърна се към нея Били. — Харесва ми.
Тори се почувства като предател, докато слушаше как двамата се забавляват за сметка на Джеф, и то по време, когато Джеф бе навън и служеше за примамка, също като червей на въдичарска кукичка, изпълнен с надеждата, че Чедото няма да успее да го захапе.
Тори хвърли един убийствен поглед на Маги, но тя не му обърна никакво внимание.
— Това не е честно — каза Тори. — И вие много добре го знаете. И двамата го знаете. — Не можеше повече да се съобразява и да се старае да не настоява, че е прав.
Така или иначе, не беше честно.
— И животът не е честен — отвърна Били. — Нямам нищо против големия град. Всъщност на мен ми харесва. Тук има толкова много неща, за които не съм имал… никаква представа. — Той вдигна пръст. — Не говоря единствено за мъжете. — Сви рамене и въздъхна. — Просто понякога ми се иска да можех да се прибирам от време на време у дома.
„По дяволите, Били. Защо винаги трябва да бъдеш толкова…“
— Можеш да се прибереш у дома винаги, когато пожелаеш — каза Тори. — Ако при вашите няма място…
— Има достатъчно място. А и ти много добре познаваш мама и татко. Може да се почувстват неудобно, че съм при тях. Хората ще започнат да говорят.
Тори не бе запознат с подробностите около заминаването на Били. Май имаше нещо, в това бе почти сигурен, нещо свързано с единия от близнаците Куист. Знаеше, че са хванали Били и Нейтън, докато вършели нещо, но за какво точно нещо ставаше въпрос, Тори не искаше и да знае. И Били, и Нейтън заминаха за града, за да завършат гимназия, така Тори повече не видя Били.
Всички обаче знаеха. Но човек не може да си вре носа навсякъде.
— У нас си винаги добре дошъл — каза Тори. — Знаеш го много добре. Само че не мога да те накарам да се чувстваш удобно…
Били прехапа устни. Затвори очи и вдигна глава.
— Моля те, бъди така добър да не ми казваш кога бих се чувствал удобно или неудобно, след като никога не си бил… на мое място. — Били беше ядосан, но той си бе просто Били. — Не заради това съм дошъл, въпреки че ако някога ти се прииска да се видим на кафе и да поговорим — за това, а може и за много други неща — ще се радвам да се видим.
— Щом не е за това, защо тогава си тук?
— А ти как мислиш? Джеф Бйерке се изтърсва пред вратата ми, защото трябва някъде да преспи, но не може — или не иска — да говори защо е тук в града. Очевидно е възникнал някакъв проблем, при това доста сериозен проблем, защото иначе не би дошъл, още по-малко би си позволил да си вземе душ в моята баня, където ще трепери от страх да не си изпусне сапуна.