Маги кимна.
— Разбрах.
Само че Тори не бе разбрал нищо.
— Не мога да говоря по този въпрос; много съжалявам.
— Да, да, да, ние никога не говорим за тайните в семейството, независимо дали става въпрос за двама напълно непознати, които изведнъж се появяват в града, неизвестно откъде; не проронваме и дума по въпроса, че Боб Орстед изведнъж се сдобива с дъщеря тийнейджърка, която никой никога преди не е виждал, при това от някакъв си първи брак, за който жив човек не е чувал; не се споменава нищо и за онова обратното момче на семейство Улсън, което изчезва просто защото в един малък град няма място за такива като него. Да не би да греша? — Когато Били се ядосаше, в гласа му се прокрадваше старият норвежки акцент, който все още личеше в говора на майка му и баща му, въпреки че нито единият, нито другият знаеше норвежки.
— Само че аз много добре знам — продължи Били. — Тези неща никога не се обсъждат, за тях не се говори. Трябва да пазим тайните си. Не искам да споделяш с мен тайни, Тори. — Това да не би да беше сълза в ъгъла на дясното око на Били?
— Не те моля да ми разкриваш каквото и да е — продължи той. — Не ми трябва да знам каквото и да е. Не съм дошъл при вас, за да си вра носа и да ви измъквам безценните тайни, нито пък да ви разкривам моите. Не съм дошъл в този кучешки студ, за да си поклюкарстваме, въпреки че ако трябва да говорим истината, клюките от дома наистина ми липсват. Просто попитах… — Били спря за миг и Тори усети, че всяка казана от стария му приятел сричка се стоварва върху него като удар на чук. — Просто попитах дали има нещо, с което бих могъл да ви помогна. Аз…
Той бе прекъснат от висок пронизителен писък отвън, раздиращ въздуха, изпълнен с неподправен ужас.
Тори скочи на крака в мига, в който викът отекна, а Маги скочи частица от секундата по-късно.
Някой навън отново изпищя.
Били веднага се превърна в градско момче; вече бе застанал до телефона и набираше 911. Това бе типична за големия град постъпка, но идеята му бе напълно разумна.
— Да — обясняваше той, — на алеята зад Брайънт, южно от езерото. Някой навън току-що изпищя. Искам да кажа, изпищя страшно. Не, не знам…
Очите му се ококориха, когато забеляза, че и Маги, и Тори стискат пистолети.
Тори загаси лампата в кухнята, приближи се до задната врата и дръпна резето.
Проклетият прозорец на вратата в антрето веднага се замъгли. По дяволите, по дяволите и отново: по дяволите!
Маги живееше в тих квартал за стандартите на града, но тук въпреки всичко си оставаше големият град.
Отново проехтя писък, пронизителен и раздираш.
По дяволите! Ако беше вкъщи, досега навън щяха да са се събрали всички, но тук той не си беше у дома.
И времето, когато всичко тук се случваше, беше наистина подозрително.
— Не, не, не, не е тук вътре, идва отвън. — Гласът на Били беше станал писклив и остър. Беше уплашен, но поне вършеше каквото бе по силите му, и Тори се засрами от себе си, задето се изненада от това.
— На юг, на самата алея, струва ми се. Не знам… не, не мога да остана на телефона; излизам навън, за да видя дали някой няма нужда от помощ. Просто пратете полицията, при това бързо.
— Тори? — Фигурата на Маги се бе очертала в рамката на вратата на спалнята й. — Нищо не виждам навън. Прозорците са прекалено замръзнали.
По дяволите, по дяволите, много пъти: по дяволите!
— Били — каза той, докато продължаваше да търка с длан прозореца. — Влизай веднага вътре и ми донеси сака с оръжието.
Очакваше неодобрение, недоволство, поне началото на спор — все пак пред него бе не друг, а Били — но Били се появи до него, стиснал сака в ръка. Тори му подаде пистолета и пое сака.
— Добре, слушайте ме сега и двамата. Оставате заедно тук и да внимавате накъде насочвате тези неща.
Вдигна меча в едната си ръка и въпреки че на този свят нямаше много неща, на които да можеш да разчиташ, поне знаеше, че можеш да насочиш върха на сабята си право напред в нощта.
Налагаше се да го направи.
Заслиза надолу по стълбите, прескачайки по едно стъпало, но почти веднага си наложи да се успокои. Сега не беше времето да се препъне надолу и да си счупи я крак, я ръка.
Резето на входната врата не бе пипнато, а проклетото куче на хазяина не се виждаше никакво. Не че Тори го винеше. И той самият предпочиташе да е някъде другаде в този момент. Където и да е другаде.