Не изчака Били и Маги — искаше му се да са зад него, не пред него — докато отваряше вратата. Противната врата бе замръзнала отново; той се засили й я блъсна с рамо веднъж, два пъти, след това отстъпи крачка назад и я ритна точно под бравата.
Навсякъде се разлетяха трески, чу се пропукване на лед и вратата поддаде. Очакваше тя да се отвори със замах, но ето че проклетията отново заяде и се отвори само няколко сантиметра, сигурно спряна от по-голямо парче лед, затова той отново я ритна, този път по-силно.
Изскочи в задния двор, насочил острието на меча право напред, и в същия момент остана заслепен от ярка светлина. Скапаният наемодател бе монтирал лампи със сензори за движение не само на самата сграда, но и на един от стълбовете на оградата на двора, въпреки че Тори нямаше представа какво е мислил да постигне с това скапанякът.
Портата на оградата зееше отворената не бе оставена така, преди да мръкне — баща му внимателно я бе затворил и залостил — затова той се втурна напред, разчитайки на Маги и Били да се справят, ако бе пропуснал някой или нещо спотаено отзад. Имаше случаи, когато трябваше да се движи бавно и внимателно, както имаше и случаи, когато се втурваш стремглаво право напред.
Сега моментът изискваше точно такъв устрем и той се надяваше, че късметът му е с него.
Подхлъзна се на леда, събрал се в коловоза по алеята, и едва успя да запази равновесие, като ту стъпваше, ту прескачаше от коловоз в коловоз, въпреки че не се чувстваше никак стабилен. Никога не бе попитал баща си защо настояваше да се бият понякога зиме на снега, а и до този момент не бе търсил обяснение.
Благодаря ти, татко.
Тъмни, слабо осветени лица надничаха иззад оградите от едната страна на алеята, а някъде в далечината се понесе сирена на полицейска кола. Той свали малко меча, но острието остана да сочи напред. След като нямаше силна светлина, зяпачите нямаше дори да забележат, че стиска меч.
Само че от коя посока бе долетял писъкът? Стори му се, че долетя от самата алея, а нямаше никакъв смисъл да стои така и да мръзне, затова затича.
Тук нямаше нищо, не се чуваше и звук, освен някакви далечни викове и топуркането на Маги и Били зад него. Обърна се. Маги бе смъртно бледа на зеленикавото улично осветление, или може би това бе просто оттенък от светлината.
— Ето там — каза тя и посочи със свободната си ръка пистолетът остана скрит в гънка на дрехата отзад и отстрани на бедрото, точно както баща му я бе учил.
— Там има нещо — повтори тя и посочи към езерце светлина точно пред вратата на гаража. Единственото, което Тори успя да види, бяха очертанията на тумбестите пластмасови боклукчийски кофи, осигурявани от общината.
По някаква причина Били дрънкаше с връзка ключове, но в следващия момент откъм него блесна силен лъч и освети скритото под стрехите място.
Колкото и глупаво да беше, първото, което се мерна пред погледа на Тори, бе найлонова торба, разкъсана върху снега, от която се бяха изсипали яйчени черупки, филтри за кафе, ситно смляно кафе, някакви топки хартия и развалена храна.
Едва когато Маги възкликна, сивото очертание, проснато на земята до вратата на гаража, придоби очертанията на жена, облечена в безформен сив анцуг. Тя бе прекършена също като ненужна кукла.
От едната й страна тъмнееше петно, което се разширяваше към вратата на гаража. Бе възможно там да се крие някой или нещо, можеше да е какво ли не, но когато се втурна напред, се включи още една от лампите със сензори за движение и разряза тъмнината.
Нищо.
Той се отпусна на колене върху леда, а все още топлата кръв на жената затопли коленете и краката му. Пръстите му откриха не само кръв, но и разкъсана плът, но когато посегна към дългата коса, спуснала се на врата й, сигурно я бе извърнал леко и тя се претърколи на гръб, при което жълти вътрешности се изсипаха по мръсния лед и се понесе ужасна смрад, която го задуши и му се доповръща.
Все още замаян, забеляза сини и червени светлини да се отразяват по леда и стената на гаража и гръмък глас изрева:
— Полиция! Не мърдай! „Партньоре, той има нож.“
— Заеби ножа. Другите двама са с пистолети.
Тори Торсен все още разтриваше червените следи по китките си, докато чакаше пред очуканото гише, решен да прибави и ключ от белезници към връзката, която винаги носеше, а втори да зашие някъде в дрехите си или пък да го скрие в колана.