Той обърна листа на гишето и го застопори с отработено движение.
— Подпиши тук, господин Торсен, освен ако не решиш да твърдиш, че нещо липсва. Ако нещо все пак липсва, подписваш ето тук, където е графата за изчезнали вещи, господин Торсен. — Той зачака мълчаливо Тори да огледа написаното, докато се подписваше с бърза драскулка. — Освен това да ти кажа, напълно официално, че вие с приятелчетата ти сте пълни идиоти, за да си врете гагите навън, но пък, маама му стара, смелчаци сте. Много пипе нѐмате, но поне ви стиска да действате.
Тори не можа да се сдържи и се усмихна.
— Ще предам на Маги тези думи — каза той.
— Направи го, господин Торсен. И момичето е смелчага. — Той извади някаква визитка и надраска нещо на гърба й. — Това не ти е пропуск и гаранция, че никога няма да попаднеш в затвора, господин Торсен, но ако някога се натъкнеш на някой дребен проблем в този град, дай това на полицая и го помоли да ми позвъни и аз ще видя, казвам само, че ще видя, дали мога да посмекча нещата. — Той плъзна визитката по гишето и зачака Тори да я пъхне в джоба на ризата си, за да му подаде едрата си ръка. — Така вече по-добре ли е, Тори? — попита той и едва забележимо килна глава на една страна.
— Абсолютно, Боб — отвърна Тори. Ръкостискането на ченгето се оказа стегнато, но не и като месомелачка. — Абсолютно.
— Тогава да внимаваш и да се пазиш. — Доналдсън си взе химикалката и посочи с нея знака „Изход“ зад Тори от дясната страна. — Приятелите ти те чакат там отвън. За мен е необяснимо защо, но те категорично отказаха да минат през детектора за метали. Пожелавам ти приятна вечер.
Независимо от всичко, каза си Тори, щеше да се снабди с един ключ за белезници. Но ако трябваше да си каже истината, сержантът на гишето можеше да се окаже някой пълен дръвник.
Татко му и Маги го чакаха във фоайето до входа. В — той бързо погледна часовника си — точно два и петнайсет сутринта тук бе пусто и стъпките им отекнаха по износения мрамор.
— Казаха, че са ви пуснали — започна Тори.
Маги го целуна бързо.
— Ние не бяхме целите оплескани в кръв. — Прегърна го през кръста. — Дори ни върнаха пистолетите с кратка лекция за това, как гражданите трябва да оставят професионалистите да се справят с убийствата.
Баща му изсумтя.
— Били и Джеф са отвън в колата — каза Маги. — Ти нали си добре?
Тори сви рамене.
— Ами да. — По дяволите! Поне бе в значително по-добро състояние от бедната жена.
Погледна баща си и понечи да зададе очевидния въпрос, но баща му само поклати глава, предвидил какво ще попита.
— Ще поговорим по-късно — каза той. — След като похапнеш и вземеш един горещ душ. Според мен на приятеля ти Били трябва да му се кажат някои неща.
— Ама…
— Трябва. — Гласът на баща му прозвуча необичайно изморен. — Да, той е бил. Убиецът е Чедото.
Глава 19
Наследникът
Докато четирима войници отвеждаха Иън и Хоузи по широките коридори, им се стори, че вече не е чак толкова студено.
Вечното светилище е било построено от Туата, но хората, които го бяха населявали през вековете, определено го бяха превърнали в уютно за живеене местенце. Просторните коридори бяха покрити с плътни килими, а студените, богато гравирани стени — покрити на места с гоблени, които ако не друго, поне придаваха илюзия за топлина.
А пък бяха толкова красиви! Гобленът, който най-много допадна на Иън, бе осветен от два фенера и насочваща светлина на отсрещната стена, поставена точно срещу нишата… Той показваше шест необичайно сладки дечица, заиграли се в градина с цветя, а топката им бе уловена в полет; наблизо, три високи, доста слаби жени ги наблюдаваха с доволни усмивки и сякаш предаваха същото това задоволство и на зрителя.