— Поздравявам те с добър вечер, Иън Среброкаменни — каза Дариън дел Дариън. — Обещах на Вечния Наследник, че тази вечер ще ти покажем типичното за Владенията гостоприемство, затова и помолих Наследника да остане като свидетел и да докладва за делата ми.
Момчето склони глава на една страна.
— Не че баща ми няма доверие на пазителя на ключовете — каза той с прекалено сериозно лице. — Но ако той сам му обясни колко внимателно и грижовно се е отнесъл към вас, ще излезе като високомерна хвалба. Затова съм тук. Танцуваш ли? Не са малко дамите в двора, които с истинско удоволствие ще ти станат партньорки.
Иън поклати глава.
— Искрено съжалявам, но не познавам вашите танци, а и никога не съм се чувствал особено добре по време на танци.
Наследникът — ако момчето си имаше някакво друго име, Иън определено нямаше да разбере какво е то — веднага се оживи.
— Ами в такъв случай ще наредя на музикантите какво да свирят и ще те учим на смени. — Усмивката му бе изпълнена с увереност. — Няма нищо сложно в тази работа, Иън Среброкаменни. — Той се обърна към Дариън дел Дариън. — Може ли? Моля те.
Пазителят на ключовете веднага кимна одобрително.
— Да, Наследнико мой — каза той. — Само че първо ще те помоля известно време да не ни прекъсваш. Двамата със Сребърния камък трябва да обсъдим някои неща. — Момчето се надигна от мястото си, поклони се любезно на всички и бързо се отдалечи. Усмивката на Дариън дел Дариън се стопи в мига, в който малкият се обърна.
— Разпратих мъже навсякъде да търсят Валин. Заповедите ми бяха да го върнат жив и здрав и да му позволят да избяга, ако няма друга възможност. До този момент от него няма никаква следа — обясни Дариън дел Дариън.
— Не мога да си кривя душата и да кажа, че съжалявам — отвърна Иън. Всъщност можеше, но това щеше да е просто една нагла лъжа.
— Ти би трябвало да съжаляваш, че е избягал. Ако той действително е този, който твърди, би трябвало да може да ни отведе при глутницата, за която се твърди, че е изпратила едно от своите Чеда след приятелите ти.
— Да не би да си много притеснен заради това? — попита Хоузи.
— Притеснен. Притеснен ли? Не. — Дариън дел Дариън поклати глава. — Загрижен съм, да. Да се разбере кой стои зад това, е много ценна информация и добра разменна монета, а и аз не съм някоя женска, която да се остави да я преметнат, когато трябва да се направи сделка с вас. А вие какво ли не бихте дали за главата на вашия враг, поправете ме, ако греша. — Той сви рамене. — Само че ако не разберем за кого става въпрос, аз лично не мога да направя почти нищо. Поне не и директно.
— Ами индиректно?
— Индиректно вече съм предприел някои мерки — каза Дариън дел Дариън. — Можем да ги обсъдим, ако стигнем до споразумение по един друг въпрос.
— Значи искаш нещо от мен. — „Уроци по фехтовка, може би? Да знаеш, че много ме бива да уча хората на фехтовка.“
Не се справяше никак зле и в дуелите, въпреки че репутацията му бе доста преувеличена, ако трябваше честно да се сравни с възможностите му. Градищата разрешаваха повечето от вътрешнополитическите си проблеми с дуели. Това, разбира се, съвсем не беше най-добрият начин да се разреши някоя неуредица, но важното бе, че благодарение на него повечето въпроси лесно биваха разрешавани по един или друг начин.
— И то много — отвърна Дариън дел Дариън. — Готов съм да направя всичко по силите си за теб и твоите приятели. Наистина, думата ми може и да не е ненарушима като на някои други, но ти сам ще откриеш, че хората ме уважават и разчитат на казаното от мен, а смятам така да бъде и занапред. Мога да ти обещая злато — със сигурност ще успееш да оползотвориш златото — мога да ти обещая и всичката помощ, която успея да събера, както от силите, поставени на мое разположение, така и от силите на Владенията. Мога да ти уредя бързо прехвърляне между Вечното светилище и Фалиас, както и през Скритите Проходи до дома ти; ако кажеш сега, а може и по-късно. И също така ти обещавам моята… безкрайната ми благодарност.
Иън наведе глава на една страна.
— И след всичките тези гръмки обещания, кажи ми най-сетне какво искаш от мен?
— Това е същността на този разговор, нали? — Дариън дел Дариън кимна. — От теб искам едно-единствено нещо. Ти трябва да ми го донесеш тук, при това в рамките на един-единствен ден. Става дума за един от скъпоценните камъни от Брисингамен.