Выбрать главу

Хоузи отдавна бе заспал, когато Иън се запрепъва в покоите им, този път обзет от приятна умора.

Бе имало доста по-неприятни вечери в живота му, при това не една и две. Оказа се, че си има причина тесните коридори отстрани на залата, водещи към малки, но уютни стаички, да не са осветени. Великолепната Диандра се оказа не само изумителна танцьорка, но и много весела и забавна дама, също и красива, а по-късно се оказа, че си има доста предимства да си се превърнал в жива легенда…

Само че сега, на стола до леглото на Хоузи, се мерна тъмна сянка.

Иън сграбчи с всички сили Убиеца на гиганти.

— Хоузи! — Студена вълна от паника го заля и веднага изличи приятното усещане, на което се бе наслаждавал.

Хоузи се изправи на мига и в тъмнината проблеснаха единствено очите му.

— Няма нужда да се плашиш, Иън Среброкаменни — дочу той дрезгавия глас на Вечния Наследник. — Нямам намерение да нараня нито един от вас. — Той се изкиска с тънък гласец. — Не че и в добрите си дни бих могъл да се изправя срещу Вречения войн и да му устоя, не бих могъл да се справя дори и с новоназначен ординарец от Ветрения Род. Но ако прецениш, че ще се чувстваш по-спокоен с изваден и готов меч, моля, остани така.

— Как влезе вътре? — попита Иън и едва изрекъл тези думи, осъзна колко глупав въпрос е задал. Стражите пред вратата при никакви обстоятелства не биха се поколебали да отворят на владетеля си.

— Доста уместен въпрос — отвърна Вечният Наследник. — Поздравявам те за разсъдливостта.

— Ще откриеш, че Иън притежава много повече качества, отколкото предполагаш, Вечни Наследнико — обади се Хоузи.

Иън едва успя да забележи, че Хоузи се протяга, за да вземе нещо, когато Вечният Наследник му направи остър знак, с който го накара да не мърда повече.

— Ако обичаш.

— Разбира се — каза Хоузи. — Виждам, че…

— Да, да, разбира се, че можеш да виждаш в мрака, можеш да виждаш и в миналото, и в бъдещето, виждаш всичко и всички, но нека някои неща останат неизказани, поне за момента. Обещавам ти, че по-късно ще имаш възможност да поговориш и за тях. — Той се намести на стола. — Ако… когато се прибереш в спалнята си, Иън Среброкаменни, ако се покачиш на таблата на леглото си и се протегнеш нагоре, доколкото това е възможно, ще напипаш редица кабарчета в свързващата линия между стената и тавана и ще усетиш, че всяко едно от тях лекичко поддава. Натисни третото, петото и шестото само, а след това бързо скочи от леглото, преди тежестта ти, отпусната на таблата, да върне механизма в основно положение. Тогава част от стената ще се спусне навътре към теб и така ще има как да се вмъкнеш в нещо като таен килер, ако мога така да го нарека.

— Само че това не е никакъв килер — каза Хоузи.

— Напротив, тъкмо килер е. Ще откриеш стари доспехи, няколко навити на рула гоблени, а също и какви ли не други дреболии.

— Това не е само килер — каза Иън. — Като знаеш къде да отвориш друга тайна врата, веднага ще се озовеш в някои от тайните Проходи, които пресичат Градищата.

— Може да се окаже, че е точно така. Не бих могъл да кажа.

— Само че ти познаваш този изход към някой от Скритите Проходи.

— Този изход ли? — Вечният Наследник се изсмя. — Този значи? О, Иън Среброкаменни, та аз познавам всичките Скрити Проходи.

„Как, според теб, Иън Среброкаменни, бе казал Вечният Наследник, би могъл един владетел да следи какво става там, където управлява? Кое е това, което кара хората, които очевидно са решили нещо различно, да постъпват така, както им се каже?

Да, наистина вариантите са много и съм сигурен, че ти не се съмняваш в думите ми. Има облаги, които се предават с традициите и властта, като например да се подчиниш сляпо на владетеля, да го оставиш той да вземе решенията, защото ако не на него, тогава на кого би могъл да се подчиниш?

Така е, нали?

Но, честно казано, всичко се свежда до силата. Ти вършиш това, което владетелят ти е казал, защото, ако не го сториш, ще си носиш последствията. Ще дойдат яки мъже в селото ти, ще те извлекат от дома ти и ще те отмъкнат нанякъде или пък ще те вържат на позорния стълб и ще ти раздерат кожата на гърба с камшици от сплетена биволска кожа. Ако трябва, ще танцуваш по въже или по нажежени въглени.