Градищата липсваха на Ториан дел Ториан много повече, отколкото си бе давал сметка до този момент.
Но не би разменил и хиляда години живот във Фалиас дори за един ден с Карин. „Мин алсклинг, помисли си той, надявам се да не чакаш дълго, преди да допуснеш друг мъж да топли леглото ти.“
— Добре — прекъсна мислите му младият Ториан. — Какъв ще бъде следващият ни ход? Трябва да…
— Не. Изобщо не може да става и дума за „ние“. — Ториан дел Ториан поклати глава. — Ние няма да предприемаме никакъв следващ ход. Следващият ход е само мой, както и по-следващият и по-по-следващият, а ако след това остава още нещо, то това ще бъде последният етап от играта.
Джеф Бйерке поклати глава.
— Тая работа никак не ми харесва.
— Не ти ли харесва, наистина? — Ториан дел Ториан си взе ново парче от сиренето с лимон. — И на мен никак не ми харесва. Само че ти май не си успял да разбереш съобщението, което ни оставиха снощи. — Той постави два пръста на масата и с тях се отдалечи от чинията си. — Двамата с теб заложихме втори капан и този път ти беше примамката. Делта ни бе да го измъкнем наяве с надеждата, че аз, истинската цел, ще успее да те защити теб, предполагаемия ми защитник, когато той те нападнеше.
Само че не се получи. Той не ни обърна никакво внимание. Нападнал е невинен човек, някой случаен минувач наблизо, за да не сбъркаме кой е бил, така че Ториан и Маги да изскочат на улицата и той да може да нападне този, за когото е изпратен.
— Което е могъл спокойно да направи.
Как ли изглеждаше изпратеното Чедо? Повечето бяха доста грозни и космати и изглеждаха необичайно в човешки облик, но затова пък през зимата, когато всички бяха така нагугушени в дрехи и омотани с шалове, козината по лицето нямаше да бие на очи. Може би щеше да изглежда доста глупаво, когато се преобразеше, но нищо не му пречеше да се обръсне, при това, когато пожелаеше и стига да не оголваше зъби и да не демонстрираше обраслите си длани, едва ли някой щеше да го заподозре.
— А кой ще бъде следващият? Маги, съквартирантката ти се връща утре… може да се окаже тъкмо тя. Били Улсън вече се разкри, че е един от нас; трябва ли да чакаме, докато той бъде набелязан за следващата жертва. Както вече казах на Джеф, не можем да си позволим да си играем, защото имаме прекалено много слаби места, които той спокойно ще атакува, и то с единствената цел да ме изкара от скривалището ми. Не знам каква точно е причината, но той иска мен.
Защо ли? Ториан дел Ториан дълбоко се съмняваше, че всичко това имаше нещо общо с Маестрото по дуелите, или със Стоманения Род, въпреки че той на практика си бе предател, но подобни въпроси се разрешаваха от шампионите, а и Ториан дел Орвалд спокойно можеше да остави въпроса да заглъхне.
Лицето на младия Ториан беше мрачно, въпреки това той кимна.
— Това не е заплаха. Трябва да приемем нещата като предложение. Той се държи изключително прилично, доколкото това е възможно за неговия вид. От действията му става ясно какво е предложението му. Ако се изправя срещу него, ако изляза в двубой срещу него, лице в лице, той ще остави всички вас намира, което е желанието ми. — Той сви рамене. — Можеше да бъде и много по-зле. Можеше да убие теб, Ториан, и да ми направи същото предложение, но цената щеше да бъде животът на майка ти. Може би. Или пък да убие Маги…
Тя го стисна силно за ръката, а силата й го учуди. Не бе истински силна, а силата невинаги се измерваше по издутите мускули.
— Можеше да я убие — продължи той — и да тръгне по петите ти, за да ми покаже, че има нещо, което не съм успял да разбера — точно както постъпи снощи, когато уби онази невинна жена.
— Как? — Младият Ториан бе ядосан. — Бяхме трима, а аз носех меча си и…
— Ти си изскочил навън в нощта и си натоварил другите двама да ти пазят гърба, но не е имало кой да пази техните гърбове. Това е стар номер, Ториан — не се цели в първия от враговете си, а в последния и след това си пробивай път напред. — Той се усмихна. — Веднъж спечелих бас с капитан от Древната Церулийска компания, като използвах точно такъв метод. — Усмихна се отново — Така че не ни остава кой знае какъв избор. Можем да го оставим да убива отново и отново, докато накрая се задъха от убийства, или пък да му дадем това, което иска. — Той вдигна предупредително пръст. — Не съм нито толкова слаб, нито толкова немощен, колкото си мислите. Има голяма вероятност да спечеля…
— Татко, ако те убие, ще отмъстя…