Глава 23
Арни и Фрея
Не само Арни бе променен, но и къщата. Рамката за легло в единия ъгъл бе заменена от грубо сковано истинско легло с високи табли, по които личаха нечии опити да издяла нещо като орнаменти, макар и твърде неуспешно. Импровизираният матрак бе привързан с плетени кожени каиши. Богатите пухкави кожи ги нямаше, заменени от нещо като обемни кресла, които спокойно биха могли да влязат в каталога на някой скъп магазин, ако не бяха зашити малко грубо и ако цветът не бе прекалено избелял.
В кухненската част, близо до стоманената печка, се виждаше нещо като семпла ръчна помпа, монтирана на стената точно над варела за вода.
— Бас държа, че Валин ще донесе вода от реката и да има, и да няма нужда — каза Иън.
— Щом иска. Нямам нищо против. Тя никак не се притеснява от това да пренася вода чак от там, но на мен ми писна да я гледам как крепи огромния варел ту на едната, ту на другата ръка нагоре по пътеката.
На стената, на мястото над вратата, където трите метални ръце бяха поддържали Гунгнир, бе закачен дълъг дървен лък — сигурно на Арни. А кукичките, на които обикновено висяха лъкът и колчанът на Фрея, бяха празни.
Най-голямата промяна бе в липсващите неща. От десетината ковчежета с различна големина, пръснати из цялата къща, винаги поставени така, че да пречат, бяха останали само три.
Стените бяха необичайно празни; от полиците, наредени на всяко свободно местенце на стената, не бе останало почти нищо, нямаше ги и странните дребни предмети, останали като спомени, които напомняха на Иън за колекцията от кристални фигурки и дребни звънчета на Зайда Сол. Тук никога не бе приличало особено много на хола на Ефи Селмо, но сега всяка случайна прилика бе изличена.
Стените бяха прясно боядисани и единствено на места личеше, само по вълнообразните неравности, че тук строителният материал са били пънове, подредени плътно и сигурно.
Овалното огледало си беше на мястото, закачено високо на стената, леко кривнато на една страна. Почти незабележимо изкривено.
Арни се намръщи, щом забеляза, че котлето ври прекалено силно, и затова нахлузи дебела кожена ръкавица, за да го измести. Опита вареното с дървена лъжица с дълга дръжка.
— Ммм… малко е безвкусно, още нещо му трябва… Иън, би ли ми нарязал малко лук? — попита той и посочи ракитовата кошница, закачена на стената.
— Няма проблем.
— Горе-долу две чаши.
— Дадено.
Дъската за рязане представляваше резен от дънера на някакво дърво с диаметър шейсет сантиметра, закрепен на четири дървени крачета, вклинени в самата дъска. Кухненският нож не би направил впечатление на никого в един обикновен дом, освен че бе по-дебел и значително по-тежък, отколкото бе свикнал Иън.
— На дребно ли да го накълцам?
— Ако искаш.
Лукът бе на дребни глави, почти бял, и когато Иън приключи с беленето и започна да реже, носът му вече бе потекъл, а от очите му се стичаха сълзи. Не след дълго и от очите на Арни потекоха сълзи, а след като Арни изсипа нарязания лук от дъската в гърнето, двамата плачеха и се смееха едновременно, затова изскочиха от къщата навън, на чист въздух.
— По дяволите, момче, не биваше да го кълцаш чак толкова ситно — каза Арни, докато махаше дървения капак от варела за вода на верандата. Загреба първо за лицето на Иън, а след това и за себе си.
— Приемам забележката — отвърна Иън. Тръсна глава, за да паднат капките вода от очите му, и ги разтърка с ръцете, с които бе рязал лука. Все едно че се опитваше да потуши огън с масло. Най-сетне започна да примигва по-спокойно.
Сега вече беше по-добре.
— А пък ти — каза Иън, — можеше да ме предупредиш, че дивият лук, дето се въди тук, е такъв убиец.
Арни отново си плисна вода от варела и се отпусна тежко върху единия от грубо издяланите дървени столове, а след това посочи на Иън другия.
— Къде ти е джуджето?
— То не е мое — отвърна Иън. — От някакво селце на южната граница е. Там се занимавали със земеделие. Семейството му научило, че са изпратили Чеда по следите на семейство Торсен…
— Как по-точно?
Иън сви рамене.
— Кой знае? Чедата имат слуги вестри, а ти сам знаеш, че вестрите предпочитат да слушат, отколкото да говорят. Само че този път новината се е разнесла, стигнала до неговото село и там се разчуло, че приятелят на Бащата на всички вестри е в опасност и очевидно някой там е знаел за Скрит Проход, който отвежда във Фалиас…