— Ще го запомня.
— Така и трябва — каза остро Арни. — Прекалено стар съм, за да отговарям за важни неща. — Усмивката му се стопи и годините изведнъж натежаха на раменете му. — Все ми повтаряш колко добре съм бил изглеждал, но нещо не ми се вярва. Фрея беше много добра с мен — каза тихо той. — А и ми се отрази много добре да бъда с нея. Но тя не е моята Ефи. Готов съм да разменя всичко, което съм имал на този свят, само за един-единствен час с нея и отлично съзнавам, че съдбата е била благосклонна към мен. Само че не минава и ден без… — Той поклати глава. — Някои неща просто не можеш да ги преодолееш, нали?
— На мен ли ми го казваш?
— Знам, че знаеш. — Гласът му трепна. — Дай ми минутка-две.
— Дадено.
Когато Арни заговори отново, гласът му звучеше спокоен и естествен, без следа от сдържаните издайнически сълзи, които напираха преди малко.
— Я подръж малко — каза той и подаде факлата на Иън. — Трябва да вляза да донеса на Фрея някакви дрехи. — Докато се отдалечаваше, цъкаше с език, клатеше глава и се кискаше сам. — Никога не спират да подклаждат желанието на мъжа, никога, докато са живи.
Косата й бе потъмняла от водата и висеше на кичури по гърба и раменете.
Фрея се наведе, за да нагласи една цепеница в огъня, и към комина полетяха искри. Стар ръжен бе подпрян на стената до огнището, но тя не си направи труд да го използва. Нещо много по-силно от обикновения домашен огън можеше да я нарани, както не я притесняваха и ледените води на река Гилфи.
Сигурно топлината й бе приятна, защото подви крака под себе си и се настани на дебелото чердже, постлано пред огъня.
— Къде ти е вестрито? — попита тя. — Бих искала да поговоря с него, стига ти да не възразяваш.
— Няма проблем. — Този път Иън не оспори принадлежността на вестрито. — При обора е, настанява конете за през нощта.
Среброчел нямаше нищо против кобилата и понито да бъдат настанени при него, което беше добре. Иън никога не би се осмелил да затвори при него жребец, но освен Среброчел, самият Иън не би яхнал некастриран жребец. Баща на Среброчел бе Слейпнир, което го правеше една четвърт аезирец, което означаваше, че никой не е в състояние да излезе наглава с него.
— Чудесно. — Тя вдигна поглед към Иън. — Разбирам какво искаш и защо. — Поклати глава. — Само че много съжалявам, но се налага да ти откажа.
Глава 24
Сбогуване
Ториан Торсен местеше поглед по лицата на всички.
— Значи имам думата ви, на всеки един от вас. Нали няма да правите опити да ме проследявате? — Той срещна погледа на младия Ториан, без да мигне. Той щеше да бъде ключът.
— Имаш думата ми, татко — отвърна той. — Аз… ако смятах, че има някакъв друг начин…
— Би спорил с мен тук и сега, а нямаше да ми дадеш дума, която по-късно да нарушиш. — Той стисна устни. — Веднъж преди съм прекрачвал тържествено дадена клетва. Не мисля, че ще ти се отрази добре тормозът, който трябва да преглътнеш по-късно.
Това бе лъжа, но напълно правдоподобна лъжа. Това, че поруга клетвата си дадена на Стоманения Род, го притесняваше всеки ден, при това години наред, докато една слънчева сутрин не се събуди до Карин и не разбра, че има неща, които са много по-важни за него, отколкото честта, която бе предал.
По начина, по който постъпи, бе паднал в очите както на баща си, така и на бащата на баща си, но какво пък, така е било писано.
Стараеш се да запазиш онази чест, която ти е останала, но сам преценяваш къде свършва честта и къде започват по-важните неща. Орфиндел не заслужаваше всичко онова, което му причиняваха, и Ториан дел Ториан го бе измъкнал в момент, който самият той определяше като момент на слабост, момент, в който бе нарушил дадена клетва, бе престъпил честта си. А пък кражбата на златото на Негово Топлейшество бе — как казваха тук? — да покриеш тортата, не, крема на тортата. Точно така, кражбата тогава бе кремът на тортата.
Младият Ториан кимна.
— Да, щях да споря с теб, но преди това нямаше да съм се заклел. Ще остана тук.
Джеф Бйерке попипваше мустаците си.
— Тая работа никак не ми харесва, но май нямам друг шанс. Имаш думата ми, Ториан. — Двамата с Джеф се здрависаха, след което полицаят се тръшна на канапето и избягваше да го поглежда.