Но можеше да се случи така, че и ти да знаеш, и той да знае, но в такъв случай се налагаше да се правиш, че не знаеш, за да го заблудиш. Никога нямаше да забрави как успя да срази самия Маестро по дуелите благодарение на една такава разхлабена плочка.
Вече бе направил пълна обиколка на езерото, а от Чедото нямаше и следа, нито се чуваше, нито се виждаше. Имаше много възможности, когато някой или нещо можеше да изскочи и да го нападне — бе забелязал поне шест такива възможности — затова прецени, че Чедото изчаква, за да свърши работата си насаме и дискретно.
Да не би отново да бе попаднал на някаква подвеждаща маневра? Да не би все пак истинската атака да бе насочена срещу Ториан и Маги?
Не, този вариант не бе особено смислен.
Какво тогава ставаше?
Един самотен бегач обикаляше езерото, но освен него, наоколо не се мяркаше жива душа. Дори риболовците, дето клечаха на леда, се бяха затворили в ледените си къщички за през нощта. Като начин на отмора, риболовът в леда бе доста глупаво нещо, защото едно такова малко езерце какво може да им предложи? Но дори и градските люде не бяха чак толкова тъпи, че да чакат нещо да се улови на въдиците им нощем.
„Да не би да трябва да обикалям в тъмното на този студ, докато премръзна?“
Имаше още време. Бузите му бяха ледени, но поне лентата предпазваше ушите му да не се вкочанят, а щом усети, че започва да му става топло, веднага разкопча парката, за да може излишната топлина да излети и да не се изпоти.
Обикаляше езерото за трети път и вече минаваше полунощ, когато забеляза надрасканата с тебешир диаграма по асфалта. Когато обикаляше езерото за пръв път, това го нямаше. Той бе наблюдавал къде стъпва, за да запомни ледените буци по пътеката, и бе внимавал. Бе възможно да е била тук по време на втората обиколка.
Рисунката представляваше груба скица на пистолет, задраскан с две огромни пресечени черти.
Да не би Чедото да се бе сетил, че той носи пистолет? Или пък го беше подушил? Да не би смазката за огнестрелни оръжия да имаше някаква специфична миризма, а той винаги използваше Хопс, както го бе учил господин Рьолке.
Поклати глава. Добре, никакви пистолети.
Дали Чедото знаеше? Или просто налучкваше? Щеше ли да му повярва, ако разпереше ръце, за да му демонстрира, че не носи такова оръжие, че дори не се бе сетил да си донесе пистолет?
Но ако беше така, защо тогава ще забележи рисунката? Защо стоеше и я гледаше така съсредоточено?
Отново се оказа, че някой бе една крачка напред.
Много добре: никакви пистолети.
Можеше да извади патроните и да метне пистолета някъде настрани, но нещо го притесни. Ами ако някое дете го намери? Празният пистолет не представляваше заплаха, но не му се искаше да посрещне евентуалната си смърт с толкова безотговорно деяние.
Можеше да стъпче пистолета и да го остави разбит на парчета. Но как да смачка едно парче метал, докато се разхожда около езерото? Ако беше лято, щеше да открие някой камък и да го използва като чук, за да размаже оръжието. Същата работа би му свършила и една най-проста отвертка, за да разглоби оръжието. Изхвърляш пружините на една страна, цевта на друга, а останалото запокитваш в езерото.
Жалко, че сега нямаше как да го хвърли в езерото…
Но разбира се, че можеше, и щеше да го направи.
— Може би тогава ще посмееш да се изправиш пред мен? — каза тихо той.
Единственият отговор бе бръмченето на кола някъде в далечината, която виеше и кашляше, докато се опитваше да запали на студа. Иу-иу-иу-иу-иу-иу-иу-иу-иу-иу.
Той тръгна по брега и стъпи на леда. Съвсем не бе толкова хлъзгаво, колкото изглеждаше. Зърнестият сняг и сковаващият студ бяха направили повърхността достатъчно груба, така че бе, все едно че вървиш по сняг. Не бе очаквал да е така, но и да крачи по заледеното езеро така и не му бе дошло наум преди.
Беше се научил да се пързаля с кънки само защото Карин обичаше, но това го правеха единствено на футболното игрище през зимата, когато напръскваха терена с вода и изчакваха земята да замръзне хубаво. Тогава ледът ставаше плъзгав, въпреки че най-хлъзгаво ставаше не в студени дни, а когато времето леко се отвърнеше.
С тези мисли се приближи до най-близката дупка в леда, сега покрита с парче дърво.