Не само че нямаше да има време да изпълни замисъла си, но нямаше и да има полза. Най-сетне рискува и хвърли бегъл поглед през рамо и в същия момент забеляза, че Чедото напредва с мощни подскоци и скъсява разстоянието с всяка секунда.
Бе разчел времето почти до съвършенство. Ако успееше да продължи да поддържа тази скорост по гладкия лед, Чедото щеше да го настигне някъде по средата на пързалката, когато ботушите му щяха да са предимство пред лапите с нокти.
Тук ледът беше набразден от кънки, почти навсякъде с кръгове, които се пресичаха, завиваха и отново се пресичаха.
Той се изви, плъзна се назад, след това ритна леда с единия си крак и заби пета с всички сили. Наистина успя, защото спря толкова рязко, че зъбите му изтракаха.
Беше виждал и по-едри Чеда, но не много. Този щеше да се окаже сравнително висок, чак до гърдите му, и сигурно тежеше поне с десет, ако не и с повече килограма от него.
Дори в мътната зелена светлина на далечните улични лампи, той забеляза, че звярът е прекрасно животно — с едра глава, красив, въпреки че черепът изглеждаше плътен, а краката му бяха по-тънки, отколкото би трябвало.
Гръдният кош беше изпъкнал, но неестествено тесен, а в очите проблясваха червени пламъци.
Вдигна се на задните си крака и се подхлъзна, а предните се разтвориха, сякаш в опит да спрат плъзгането на леда. Ториан дел Ториан се изви на една страна и отскочи.
Само ако успееше да го повали по гръб и да забие ножа между ребрата му, едно завъртане на острието и щеше да го притиска под себе си, докато умре.
Само че вълкът бе бърз като него, ако не и по-бърз. Вместо да се опитва да си възвърне равновесието, той просто се превъртя на една страна, така че се блъсна право в Торсен.
Едната от предните му лапи подпря ръката на Ториан с ножа, а челюстта изщрака шумно, пропускайки на милиметри лявата му ръка така, че раздра ръкава на парката.
Двата задни крака се свиха и ритнаха мъжа. Твърдите нокти проправиха огнени болезнени следи по гърдите и корема му, а топлият зловонен дъх на Чедото нахлу в ноздрите му с такава сила, че Торсен усети как му се повдига. Тялото на звяра се сви още веднъж и отметна човека настрани, след което скочи, макар и неуверено, на леда.
Рефлексите и десетилетията на практика го спасиха от това да остане без дъх след ритника на вълка. Той подложи лявата си ръка на леда, подгъна светкавично крака и се изтласка до клекнало положение в същото време, когато и Чедото вече се бе изправил.
Парката му бе раздрана отпред. Болезнените следи по гърдите чак до колана започваха да болят още повече от студа. По-добре стана, че звярът не успя да захапе колана му със зъби, че само го издра със задните крака, когато се опитваше да скочи отново.
В ушите му отекна гърлено ръмжене и той разбра, че звукът идва от него, затова се овладя и престана.
Само че ръмженето не спря, напротив, започна да става още по-силно и натрапчиво.
— Какво…
Аха. Още един самолет прелиташе над тях, за да се насочи за кацане към летището. Младият Ториан веднага щеше да го познае по звука.
Дясната му ръка беше почти изтръпнала, затова той се опита да стегне мускулите, без да изпуска ножа. Задържа го пред себе си и прикова погледа на вълка, докато лявата му ръка опипваше за ножа, който младият Ториан му бе дал назаем.
— Ела и ме хвани, помияр такъв — каза той на берсмолски, защото на този език всяка от казаните думи бе обида, която би накарала един дуел до първа кръв да се превърне в битка до смърт. — Чакам те. — Думите му прозвучаха завалено и смешно в ушите му и той чак сега усети, че си е прехапал езика толкова лошо, че цялата му уста беше пълна с топла гъста кръв.
Значи вълкът не беше единственото създание, което можеше да умре с уста, пълна с кръв.
Звярът изръмжа, изви гръб и запристъпва бавно към мъжа, като заобикаляше от лявата страна. В този момент пръстите му напипаха ножа на младия Ториан.
„Точно така, ела ми от тази страна, помисли си той. Издебни слабата ми страна, за да се спасиш от ножа, които виждаш, ще те оставя да ме спипаш за дясната ръка.“ Само ако можеше за един-единствен миг да го пипне за главата, за да извие врата му така, че да го наръга. Щеше да нацели артерията и да го остави да се удави в собствената си кръв, докато лежи на леда.