Фрея се разсмя и коленичи пред него, за да закопчае още една каишка на бедрото, за която Иън нямаше представа как се нарича. Зае се първо с дясното, а сетне мина и на лявото.
— И този въпрос го задава ефрейтор от Кучешки взвод, Седми полк. Първа кавалерия? Колко са мъжете, които си оставил под слънцето, за да им изядат хищните птици очите?
— Напоследък нито един. Железният триъгълник е прекалено далече и там събитията се развиха много отдавна. А и никога не съм спирал да броя телата, които оставяхме на лешоядите. — Той изръмжа приглушено. — Освен това единствения път, когато се изправих срещу Чеда, съвсем не се представих като герой. Затова ще ви попитам още веднъж. Как ще процедираме?
— Излизаме на верандата и им съобщаваме, че трябва да се разотидат — отвърна тя с усмивка, пое ръката му и се изправи, с цяла глава по-висока от Арни. — След това, о, Гръмовни, когато те откажат да побегнат в нощта, както се полага на псета, каквито в действителност са, ще ги избием.
Тя извади пет-шест факела от кошчето до вратата, запали първия, като го пъхна сред въглените в огнището, отвори вратата и излезе в нощта. Арни пристъпи след нея.
Щеше да е хубаво, ако имаха някаква представа как ще се справят, но единственото, което им оставаше, бе да последват Фрея.
Никога преди не бе виждал толкова много светещи очи.
Поне стотина Чеда се бяха събрали в кръг около къщата, а докато Иън чакаше безмълвно на верандата, още шест се приближиха по пътеката, един по един, ръмжаха и се дърлеха за място в кръга.
Очевидно следваха някакъв ред; най-шумните и едри зверове се бяха струпали пред къщата.
Фрея забоде факлите в нещо като арка пред къщата, готова да ги метне като копия по нападателите. След това ги запали един по един. Сега изглеждаше още по-висока, въпреки че бе слязла от верандата и стоеше в тревата, а той нямаше с кого да я сравни.
Арни пробва да развърти Мьолнир, а след това също слезе от верандата. Иън се почувства чисто гол и много уязвим, но усети, че на верандата е съвсем сам, затова ги последва и застана отстрани. Дори и да искаше да си отиде — а идеята да побегне в този момент вече му се стори много по-примамлива, отколкото преди малко — просто нямаше начин: Чедата бяха напълно обкръжили къщата, скупчени по двама или трима, и той нямаше да може да подмине повече от неколцина.
Дори и да ги изненадаше, като хукнеше, беше малко вероятно да прочисти път през кръга, без да се сблъска с нови и нови, а той не хранеше илюзии, че е способен да се бие в няколко посоки, поне не и дълго.
Фрея изтегли меча си, късият необикновен меч с широко острие, и го насочи напред.
— Кой от вас ще говори от името на всички? Кой от вас ще обясни как така сте дръзнали да нарушавате почивката ми?
Сякаш в отговор, най-едрият от Чедата, широкоплещест звяр с разкъсано ухо, вирна муцуна към небето и зави толкова силно, че на Иън му се стори, че ще му се спукат тъпанчетата. Това не бе просто вой, а сложна последователност от вой и лай, нещо като четиринотна песен, която той повтори няколко пъти с вариации. Друго Чедо поде след него, започвайки по същия начин, а сетне повтори с вариации, докато най-сетне цялата глутница виеше.
— Не! — кресна тя.
Глутницата замлъкна.
— Не. — Фрея поклати глава. — Не ви позволявам да отведете гостите ми, те са мои приятели. Един от вас да придобие човешки облик и ще го обсъдим пред вас, след като приема извинението за това непростимо натрапничество. Друго няма за обсъждане.
Възцарилата се тишина бе неестествена и потискаща. Иън направи крачка към едната страна на къщата — ако Арни не го виждаше, можеше случайно да го прасне с Мьолнир. Щеше да е много хубаво, ако имаха възможност да обсъдят действията си, за да се справят по-успешно, но не за пръв път Иън се натъкваше на възрастни хора, които нямаха търпение да обсъждат неща с младите, както и обратното.
Фрея излъчваше увереност и бе сигурно, че е могъща, но ако тя сама лесно можеше да се справи с десетки Чеда, сигурно щеше да го е споменала.
— След като не желаете да разговаряме — каза тя със силен, но мелодичен глас, — тогава си тръгнете и отнесете недоволството ми със себе си, защото то ще ви струпа тежък товар на гърбовете.
— Последна възможност — измърмори Арни.
Дали това беше спусъкът, или някой от Чедата подаде сигнал, който Иън пропусна — защото не беше едрият, младежът го наблюдаваше в този момент — Иън не бе много сигурен, но без никакво предизвестие поне десет Чеда скочиха върху Фрея, докато други десетина се нахвърлиха върху Арни.