Иън въздъхна дълбоко. Говореха си за нещо, но много тихо. Това бе чудесно. Така дори нямаше да има нужда да се преструва, че спи, въпреки че дългогодишният навик го бе научил да диша бавно и равномерно, когато вратата на стаята му се отваряше.
— Спи — долетя до него гласът на така наречената нова приятелка. Запалката й изсъска тихо.
— Добре. И стаята е в сравнително приличен вид. Бас държа обаче, че не е измил чиниите.
— И какво от това?
— Просто ще трябва да ги измие утре сутринта. Такава ни е уговорката — аз готвя, той мие. — Двамата се отправиха на горния етаж.
Тъкмо се протегна за халата си, за да се качи на горния етаж, когато чу, че баща му слиза.
Той почука на вратата.
— Влез — обади се Иън.
Вратата внимателно се отвори. Баща му стоеше на прага, тялото му бе очертано от рамката, а светлината в коридора го караше да прилича на силует. Мислите на Иън бяха съвсем ясни и неприкрити и той за пореден път се замисли защо ли един дребен мъж, не по-висок от метър и седемдесет и пет изглежда толкова огромен, когато застане в тази поза на вратата.
Поне този път всичко щеше да е наред.
— Добър опит. — Тук нещо не беше както трябва. Гласът на баща му бе спокоен и равнодушен, сякаш се опитваше да се сдържи.
— Ама аз исках да кажа, ами… — той започваше да изпада в паника. — Само една петица. Това е почти върхът.
Баща му изсумтя.
— Да бе, как ли пък не. Сигурно така си си въобразявал, когато си прегънал училищния доклад и си ми го залепил на шкафа така, че номерът да мине, без да забележа петте отсъствия и седемте закъснения през срока. Защо не ми каза. Никак не ми е приятно, че изпускаш часовете в училище, за да ходиш на фехтовка. Не че няма да го преживея, но никак не ми е приятно — горд съм, че се справяш така блестящо на фехтовка, но училището е много по-важно. Виж, стига средният ти успех да е какъвто е в момента, няма защо да се оплаквам. Просто искам следващия път да ми кажеш. Браво, синко, добре си се справил. — Той едва сдържаше усмивката си.
Той пристъпи напред и…
Иън се отдръпна рязко назад, повличайки и Фрея със себе си, а когато усети тежестта й, той стисна силно Убиеца на гиганти.
— Както и да е — сви рамене Локи. — Не пречи да попиташ, нали?
— Ти, копеле — каза Иън. Само железният самоконтрол успя да го накара да задържи меча в ножницата. Ако преди бе грешка да напада Локи, сега все още щеше да бъде грешка, ако го нападне. В ушите на Иън отекваше някакво гърлено ръмжене, но щом осъзна, че той ръмжи, веднага се овладя.
— Какво има, Иън? — попита Арни; очите му бяха приковани в Локи, без да се откъсват. Той отново замахна няколко пъти с Мьолнир. — Единственото, което аз видях, беше, че те докосна по челото, но това бе за секунда или две.
Лицето на Фрея бе посивяло.
— Аз почувствах какво направи той — каза тя. — Това беше изключително жестоко, Лисичи братко.
— Нищо подобно, бабке. Направих едно напълно честно предложение. — Локи разпери ръце и се обърна към Иън. — Ако предпочиташ, ще те пренеса, на който планински връх си избереш и ще разкрия пред теб царствата на небето и земята, но все си мислех за нещо по-интимно, нещо по-лично, струваше ми се, че ще ти допадне повече. Можеш да имаш каквото пожелаеш през следващия Цикъл, дори повече, отколкото си представяш. Просто остани с мен. Мога да се обвържа така, че да спазя думата си, а и защо да не я спазвам? Ти можеш да имаш всичко, което пожелаеш, дори и най-смелите ти мечти за мен ще бъдат като капка в морето.
Да, най-смелите му мечти. Ето че Локи отново хитруваше. Можеше да предложи на Иън много повече, но разчиташе на слабостите на младежа. Бащата в съня не беше непознат човек, той си оставаше баща му, един обикновен баща. Веднага го позна, като изключим това, че не се държеше с него като с боклук.
Намери скритата болка на някого и веднага ще можеш да го контролираш, стига да е достатъчно слаб, за да ти позволи. Иън обаче не бе достатъчно слаб и щеше да носи този сън, забоден в сърцето си като остър нож, чак до края на живота.
Само заради това бе готов да убие Локи, без да изпита и най-малко чувство на угризение, а след това да увеси тялото му на някое дърво, за да го изкълват гарваните. Иън извади Убиеца на гиганти на няколко сантиметра.
— Както решиш, Иън — каза тихо Арни. — Просто ми кажи.