— Ти сигурен ли си?
Той кимна.
— Нали така се сдобих с този — каза той. Закопча колана с меча на кръста си, след това коленичи и свали навитата на руло наметка от раницата. Тръсна я, за да се разтвори, задържа я първо с едната, а сетне и с другата ръка, докато си слагаше раницата на гърба.
— Ще се виждаме — каза той и се наметна.
В следващия момент изчезна и само екотът на стъпките му се разнесе в далечината, докато напълно се стопи.
Тя отвори кесията, но само за момент, и погледна зеления пламък вътре, а след това грижливо я завърза и отново я постави на скута си. Наведе се и взе плетката.
Колкото и дълго да се налагаше, Мини Хансен щеше да чака.