Иън се зачуди колко ли вода ще бъде необходима, за да запълни дупката.
Дали това изобщо бе възможно?
Май не. Характерните особености и свойствата на Скритите Проходи бяха вплетени в структурата на вселената и бе малко вероятно хората, дори отделен човек, да промени нещо. Бе трудно, дори да ги забележиш.
Дейви Ларсен се бе подал наполовина от затопления навес, стиснал пушка „Гаранд“ с цев, предпазливо насочена в неутрална посока, а изпод разкопчаната му парка се показваше ръкохватката на 45-милиметров полуавтоматичен пистолет.
Иън не разбираше много от оръжия, но и не се интересуваше особено. Истината бе, че в тях нямаше живот, не бяха като мечовете.
Освен това Хоузи му беше казал, че те не действат в Тир На Ног. Не че изобщо не действаха — беше му обяснил, че едва ли са така ефикасни като тук, че там не може да се разчита на тях. А Иън нямаше да се зарадва особено, ако се сблъскаше с някой Мразник, стиснал пушка или пистолет в ръка, оръжия, които най-вероятно щяха да му отнесат ръката или само щяха да прищракват и гърмят, но без особен ефект. Като се замисляше за това, идеята да се изправи срещу някой Мразник съвсем не му беше по вкуса и би я избегнал, стига да имаше как.
— Добро утро, Иън, Ториан — поздрави Дейви и закуцука към тях. Думите му бяха някак размазани, защото се прозя сънено.
— Дейвид — кимна Ториан.
— Как са Хоузи и Карин? — попита любезно той, въпреки че наблегна на името на Хоузи.
— Той е добре — отвърна Иън. — Цяла зима не е имал пристъпи и Док каза, че вече може да се върне на старата доза от лекарството.
— Това е добре. — Дейви се усмихна широко и подаде пушката на Торсен. — Няма да е хубаво, ако се пристрасти — продължи той. — Така. Ето ти пушката.
Ториан Торсен пое гаранда, отвори цевта и улови изскочилия патрон с удивително бързо движение на дясната ръка. Иън никога не бе виждал човек да опитва, но не бе виждал и подобна ловкост, особено пък изпълнена така небрежно и с такова забележително спокойствие.
Не биваше да се изненадва. Патроните на един от производителите се казваха сребровръхи, но гарандът не бе зареден с тях. Тези тук бяха отлети от бижутерско сребро — самото сребро грижливо бе смесено с малко олово, което да придаде на патрона тежест и по което да бъдат направени разрези, така че да прониква по-добре както в човешка, така и в нечовешка плът — веднага след отливането бяха прибирани и грижливо подреждани в мазето на семейство Торсен, заедно с онази странна на вид машина, която приличаше на Иън на нещо като щит.
Всеки куршум можеше да нарани Чедата на Фенрис, но нараняването изчезваше само за няколко секунди, защото оловото просто не им въздействаше. Но те не бяха безсмъртни, скелетите на шест Чеда на Фенрис лежаха заровени в полето, недалеч от това място, като доказателство, че човек може да се справи с тях, че има начин да ги убие.
Убиецът на гиганти също можеше да им види сметката; Хоузи бе закалил меча в собствената си кръв.
Иън остави сака с оръжието си върху грубо скованата дървена маса, отвори го и извади Убиеца на гиганти от ножницата. Новият ефес, поставен от Хоузи, бе още лъскав; май трябваше да го изстърже с метални стърготини, за да матира повърхността. Всички мечове, създадени от Хоузи, бяха закалени в кръвта на Старея и затова Иън разчиташе безкрайно много на тях. Магия ли бе това? Не точно. Но доста близо до магия. Убиецът на гиганти бе ранил Мразника, а щом Иън бе успял да убие огнен гигант с това оръжие в ръка, значи което и да е от Чедата също щеше да падне.
Точно така. Изходът на Скрития Проход бе останал отворен след Нощта на Чедата и не показваше никакви признаци, че някога ще се затвори.
Възможно ли бе да се затвори?
Дори Хоузи не знаеше.
Ако все пак се затвореше, тогава щяха ли да бъдат в безопасност? Дали имаше друг Проход, или може би някоя друга галерия, може би на километър, може би на хиляда километра, която щеше веднага да се открие на негово място? Не можеш просто така да я запълниш, не можеш да я затвориш или запечатиш. Не и така, че да си сигурен, че ще остане затворена и запечатана завинаги.
Но поне можеше да бъде под наблюдение, а мъжете от Хардуд бдяха на смени и пазеха.