— Вържи го здраво, Иън Силвърстайн, а след това пази носилката да не се върти във въздуха, докато го изтеглям навън.
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, при положение че можеше свободно да движи само едната си ръка. Иън се опита да задържи носилката почти неподвижна и да прехвърли джуджето върху нея, но тя продължаваше да му се изплъзва.
„Ти наистина си един ненужен боклук“, стори му се, че чува гласа на баща си.
„Майната ти, татко“, помисли си той и удвои усилията си, като се постара да включи в действие и лявата си ръка. Щеше да прехвърли джуджето върху носилката, дяволите да го вземат, щеше да се справи.
Иън изкрещя, когато усети как нещо се скъса в рамото му и носилката се плъзна по леда, далече от него, ненужна също като него.
Долови далечен звук от хленчене, докато се опитваше да се прехвърли от другата страна на дъската, и никак не се учуди, когато разбра, че това е собственият му глас.
„По дяволите, просто не успявам да се справя.“
Само че извиненията бяха напълно безсмислени. Да не направиш необходимото, дори когато имаш истински уважителна причина, се свеждаше в крайна сметка до това, че не си направил необходимото. Важен беше резултатът, добрите намерения не служеха за нищо.
По дяволите!
— Не. Почакай! — чу той гласа на Ториан Торсен. По-възрастният мъж спусна единия край на разтегателен бастун. — Увий ръкохватката на китката си и аз ще те изтегля.
Иън пъхна дясната си китка през ръкохватката и стисна с всички сили студения бастун.
— Дръж се здраво — каза Торсен, въпреки че от предупреждението му нямаше нужда. Какво можеше да направи Иън, освен да се надява, че бастунът ще залепне за проклетата му ръка.
Висеше над дупката без никаква опора, но Торсен бе як мъж, много по-силен, отколкото изглеждаше, и Иън усети, че се издига нагоре, докато краката му най-сетне можеха да се опрат на самия край на дупката.
Плъзна се по заледения сняг, изпъшка от болка и студ и задиша също като риба, изхвърлена на брега. Торсен вече бе завързал другия край на въжето към теглича на бронкото, затича обратно към Иън, за да му помогне да се изправи, и го поведе към колата.
Повдигна го на седалката зад волана и му помогна да прибере краката си вътре.
— Чакай да ти дам сигнал — каза Торсен. — След това много бавно даваш напред. В името на Вечния Наследник, много те моля, даваш съвсем бавно напред.
Той затръшна вратата и се затича обратно към дупката, за да скочи право вътре.
В бронкото все още бе топло и Торсен бе пуснал парното докрай.
Топлият въздух бе изтласкал студа, но младежът откри, че зъбите му тракат, затова стисна здраво челюсти.
Торсен му бе казал да изчака, но когато настъпеше моментът да стори необходимото, искаше да е в готовност. Затова Иън настъпи с левия си крак ръчната спирачка, а с десния настъпи другата, за да бъде готов за сигнала на Торсен. Сигурно щеше да му отнеме…
— Сега, Иън Силвърстайн, сега!
Иън вдигна крак от спирачките и леко натисна газта. Много бавно и внимателно, напомни си той, натискайки педала изключително плавно.
Бронкото потегли бавно, въжето, закачено за теглича се изпъна, а сетне сякаш замря във въздуха.
Щеше да е много лесно да даде повече газ и да действа бързо, но Иън бавно и равномерно настъпваше педала.
Бронкото лазеше напред, сравнително бързо, за да изтегли джуджето, здраво завързано към носилката. Подаде се също като тапа на бутилка, а Ториан Торсен висеше в долния край, захванал се здраво, с крака, широко разтворени, за да се опита да спре въртенето. Пръстите на краката му се забиха в тревата, за да не позволи на носилката да се плъзне под колата.
Скочи на крака и се зае да освободи носилката от въжето, което я свързваше към теглича. Иън се наруга, че е несъобразителен като пълен идиот. Точно под радиото бе оставен мобилен телефон. Когато Торсен започна да тегли носилката към колата, Иън набра някакъв номер и зачака.
Свободният сигнал прозвуча само веднъж в ухото му, преди сладкият глас на Карин Торсен да прозвучи мелодично.
— Док Шърв още ли е там?
— Да, тъкмо тръгваше… да не…
— Дай ми го веднага. Спешно е. — Сега не му беше времето за обяснения и Карин не продължи да настоява да разбере какво се е случило.