— През зимата ли?
— Естествено — кимна Орстед. — Няма да им коства кой знае колко да платят на Дейвид да се грижи за фермата, да живее там, да храни животните. А Свен успя да си стъпи на краката, след като прибра реколтата. Поне този път реколтата му беше добра.
— Той плати ли си?
— Почти — кимна Орстед. — Ако има късмет, догодина по това време ще бъде на чисто.
Той просто нямаше как да откаже на Боб, защото преди четири години Боб изнуди банката да отпусне на Свен заем, благодарение на който той успя да си спаси фермата.
Така нещата се подреждаха. Родителите на Санди им бяха подарили обичайния си новогодишен подарък — билети за едномесечна ваканция във Флорида, а Джеф бе по-спокоен, когато фермите в околността бяха обитаеми, защото, когато оставаха празни, сякаш привличаха всякакви неприятности и бе не само срамота, но и направо вбесяващо, когато някой от хората му се прибереше у дома и завареше претършувана и ограбена къща, а най-неприятното бе, че той като защитник на реда не можеше да посочи извършителите. Така всички се превръщаха в заподозрени по един или друг начин.
— А Брайън как ще реагира на цялата тази работа? — Орстед поклати глава. — Хич няма да му стане приятно — отговори той сам на въпроса си. Въздъхна шумно и дълбоко.
Дейв Опегорд кимна.
— Винаги съм си мислел, че от него ще излезе по-добър баща и по-добър християнин, че няма да се прави чак на такъв дръвник. — В очите му проблесна нещо. Дейв обичаше понякога да стряска хората с грубия си език. — Струва ми се, че проповедта тази неделя трябва да бъде за семейството. Ще засегна темата за блудния син, точно така.
— Да не би да си въобразяваш, че това ще свърши работа? — попита го Док Шърв, а както тонът, така и свитите му вежди показваха съвсем ясно, че не вярва, че от подобно нещо има смисъл.
— Не, разбира се. — Опегорд продължи да пухти с лулата си, за да я разпали — Но от друга страна, ако църквата е пълна и всички присъстват и ръкопляскат оглушително, когато стигна сублимния момент, ако някой напомни на Брайън, че ще се отрази благоприятно на счетоводната му практика, ако не се въздържи, и той е първият, който стане да изръкопляска… абе според мен той ще схване намека.
— Ами ако все пак не го схване?
Мини Хансен отново бе взела иглите.
— Ако не го схване — каза тя с изтънял, леденостуден гласец, — ще загуби целия си бизнес в района и ще му се наложи да се премести някъде другаде и винаги ще бъде лошият пример за всички онези, които не се грижат за своите. — Изражението й бе неразгадаемо. — А това няма да се отрази никак добре на Ета, а пък за момичетата и за Дейвид ще е голям шамар, затова, уважаеми господа, вие сте тези, които трябва да се погрижите да схване необходимото. — Очите й се спряха на Джеф.
Джеф кимна. „Разбрано, Мини.“
Тя погледна Дейв Опегорд, без да трепне.
— А от старите ми уши не убягна, че за да се разреши проблемът, църквата ти трябва да е пълна до пръсване, нали така?
Опегорд лапна парче кекс.
— Признавам се за виновен. Сега можели да се заемем със следващия въпрос?
След проблема със семейство Питърсън, те се прехвърлиха на въпросите за училището, на трудностите с клана Свенсън, а Джеф си позволи да се разсее, докато най-сетне Док Шърв не вдигна показалец.
— Тази вечер имаме две спящи красавици. Едната е Иън Силвърстайн, той е с изкълчено рамо и спи заради демерола. А пък другата — продължи Шърв и поклати глава, — другата е вестри, Иън го нарича джудже, а пък според мен си е жив неандерталец. Това нещо… той излезе от онази пуста дупка, от която се появиха Чедата.
— Кой е виждал неандерталеца, това де… вестрито? — попита Мини.
— Аз го виждах, в случай че имате някакви съмнения — сви уста Шърв.
— Робърт, знаеш, че нямах това предвид.
Шърв прие думите й, защото те бяха възможно най-близкото до извинение, което щеше да получи, и кимна с глава.
— Засега не много хора. Аз, двамата Торсен, Иън, Дона и Марта. Само че…
Мини ги прекъсна със сумтене.
— Според мен това не представлява някакъв сериозен проблем. Едва ли има други хора, които биха си държали устите затворени като тях.
— Само че, както исках да кажа, преди да бъда прекъснат, през двете минути, докато го прехвърлим от операционната в колата ми, Орфи Хансен се бе събудил и тръгнал по коридора. — Той разпери ръце. — Дона веднага го е върнала в стаята му, според мен едва ли е забелязал нещо, само че…