Обви кръста й с ръце и я привлече към себе си, за да я целуне бързо и да я притисне — би трябвало да имат достатъчно време за това. Тя не го отблъсна, не точно, но нежно го побутна, за да се отдръпне, и леко го потупа.
— По-късно. Сега да вървим да видим защо Юстис джафка така истерично.
Той я последва в кухнята, а сетне и към задната врата, която гледаше към верандата. От нея можеха да видят само задния двор, въпреки че нямаше кой знае какво за гледане. Високата дървена ограда може би бе наистина красива, когато през лятото бе цялата покрита от избуялия бръшлян, но сега изглеждаше така, сякаш отделните тараби бяха грубо скачени една за друга с тел. И цветните лехи, и саксиите бяха покрити от снега, както и всичко друго наоколо.
Кучето продължаваше да лае, но той не успя да го види къде е, а дори не знаеше дали е мъжко или женско. По всичко обаче личеше, че не е никак щастливо.
Напротив, тъкмо обратното.
— Ще отида да проверя какво става — каза той и почука с пръст по телефона, закачен на стойка на стената. — Ако стане нещо интересно, звънни на 911.
— Не искаш ли да дойда с теб? — Лицето й бе напълно спокойно, без следа от мръщене или сърдене. Доверяваше му се напълно, а обикновено не бе така.
— Не — отвърна решително той. — Ако изникне някакъв проблем…
— Ще се обадя на 911. И ще изкрещя през прозореца, че им звъня.
— Става.
Нямаше стълби към задния двор, само висящата сгъваема метална противопожарна стълба, прибрана в ниша в стената, но поне от главното стълбище имаше тесен коридор и врата, през която можеше да се стигне до задния двор.
Тори затвори вратата на апартамента след себе си и зачака, докато чу, че тя пусна предпазната верига. Бръкна в джоба си и напипа ножа, докато слизаше надолу по стълбите, след което го стисна здраво в дясната си ръка.
Сигурно се държеше като параноик, но какво пък, по дяволите, понякога и на параноиците им се случва да се натъкнат на неприятности. Освен това ножът в дланта му бе отлично оръжие, острието изскачаше, изтласкано от пружина, което бе незаконно, но пък кой ти гледаше местните закони за автоматичните ножове? Тори никога не се поинтересува от това — една скрита пружина можеше да се задейства от хитро монтирано устройство, така че никой да не забележи и разбере как точно става.
Само че в момента той натисна с палец скритото копче и десетсантиметровото острие изскочи толкова бързо, че човешки поглед трудно би успял да проследи движението му. Прибра острието и го освободи още веднъж, за да е сигурен, че е в изправност, а сетне го затвори отново.
Ако това бе реакция на параноик, какво от това? Поне не изглеждаше толкова параноично, колкото като разнасяше меча си наоколо.
Вратата към двора бе здраво залостена, въпреки че бе достатъчно да се удари прозорчето на средата й само веднъж с фенерче или нещо друго подходящо, за да се счупи стъклото, и крадецът можеше да протегне ръка, за да освободи лоста и да влезе.
Удивително, колко много слаби места можеш да откриеш в безопасността на блоковете, особено в тези, където нямаш никакво желание да оставиш приятелката ти да живее.
Той освободи лоста и натисна дръжката. Тя изскърца, опъна се, но след това поддаде. Само че вратата бе заяла, замръзнала от студа, и се наложи да я блъска с рамо, при това точно в стъклото, за да успее да я отвори.
Тя се отмести сравнително лесно. Тори изскочи навън и почти веднага се подхлъзна на натрупания сняг.
Дребното кученце дотича при него, късите крачка се плъзгаха на всяка крачка, а след това хукна право към блока. Единствените звуци, които се носеха откъм него, бяха драскането на ноктите по леда, а когато стигна входа, след него останаха мокри отпечатъци от лапки. Тори остана сам в градината.
Пристъпи напред, за да може Маги да го види, и й махна.
Нямаше нищо.
Каквото и да бе уплашило Юстис — а нещо определено бе изплашило животното до смърт — си бе отишло, без да остави и следа.
Е, едва ли го бе изплашило до смърт — никъде не се виждаше някое голямо куче да се е изакало, но затова пък бе пишкало, маркирайки територия, и бе отминало, защото край вратата на градината все още се вдигаше пара от снега.
Не, чакай малко. Тук нещо не се връзваше.
Отначало Тори бе убеден, че кучето е женско, само че кучките не маркираха територията си, като вдигат крак, просто не им бе в природата. Второ, някое уплашено животно, което минава, обзето от ужас, едва ли ще спре, за да маркира територията си. Освен това би трябвало…