Тори подуши въздуха. Отново усети миризмата, този път значително по-силна и доста по-осезаема.
Клекна пред градинската порта, пъхна пръст в жълтото петно, а сетне го помириса.
Мили боже!
Дръпна се от портата и му се прииска да има очи и на тила си, обърна се и с бърз поглед обходи целия двор.
Не, беше сам. В северната част на оградата имаше стара врата към нещо като склад, но там едва ли можеше да се скрие създание с такива размери.
За дребния дакел миризмата на урината сигурно е била типично вълча, което е в състояние да уплаши до смърт всяко куче. Но в нея Тори долови онази остра нотка, която вече си спомняше прекалено добре.
Не ставаше въпрос за вълк. Беше се появило едно от Чедата.
Мили боже!
Дори не забеляза кога е освободил острието на ножа, но то му се стори незначително и безполезно, докато отстъпваше с бавни крачки назад към вратата. Щом се озова вътре, затвори и залости.
Мили боже!
Хукна нагоре по стълбите и почука два пъти на вратата, а след кратка пауза — още два пъти; тя веднага вдигна предпазната верига.
Очите й се разшириха, когато забеляза изражението му и ножа в ръката.
— Какво има? Добре ли си?
— Имаме проблем — Каза той.
Остави ножа на плота в кухнята, пусна водата и затърка с всички сили левия си показалец, с който бе докоснал урината, сякаш измивайки тази миризма, щеше да изличи самото съществуване на звяра.
В града имаше Чедо на Фенрис, а Тори дори за момент не се усъмни, че става въпрос за някакво съвпадение, благодарение на което чудовището бе избрало задния двор на Маги, за да се изпикае.
По дяволите с всичко!
Водата бе студена, но Тори Торсен не се разтрепери заради това.
Глава 6
Нощни маневри
Лекарствата се бяха влели в кръвта на Иън Силвърстайн и сякаш сгъстяваха и кръвта му и обвиваха с лепкава паяжина мозъка му, но той не можеше да спи повече. Поне това, което го притискаше към възглавницата, не можеше да се нарече истински сън просто се носеше… ту навън, ту навътре, будеше се на неравни интервали и посягаше към пода до леглото, за да докосне ефеса на Убиеца на гиганти.
Лежеше в празнота и безвремие, които смътно му напомняха за Скритите Проходи.
Каквото и да бе лекарството, което Док му беше дал, поне бе успяло да притъпи болката в рамото му и ако не беше начинът, по които ръката му бе превързана и стегната към гърдите, за да остане неподвижна, той сигурно щеше да се изкуши, за да я използва, но пък същото това лекарство бе объркало напълно ориентацията му за време. Когато си затваряше очите, това може би траеше секунда, а може би няколко часа. Колко ли дълго бе лежал тук, загледан в тавана? Интересно кога ли синята стъклена кана с вода е била заменена с пластмасова.
Съзнанието му се опитваше да се освободи от паяжината. Той смътно усещаше нещата и донякъде съзнаваше, че е така. Усети, че чаршафите на гърба му са мокри и лепкави — изглежда, се беше потил, без да разбере — а пък устата му бе пресъхнала и имаше вкус на метал.
Отне му повече усилие, отколкото си бе мислил, но жаждата го подтикна да седне и да отпие от пластмасовата чаша с няколко кубчета лед вътре. Когато бе погледнал огромния алармен часовник близо до главата си, бе забелязал, че минава четири, а през плътните зелени завеси, пуснати на прозорците, се процеждаше някаква сребърна нишка.
Нощта настъпваше рано по това време на годината.
Да, истината бе, че той бе спал през по-голямата част от последните двайсет и четири часа и се бе събуждал единствено, за да се подчини на инструкциите на Док и да глътне хапчето, оставено на нощното шкафче. Или Хоузи, или Карин са идвали на всеки няколко часа, за да оставят предписаните от Док илачи.
Ама, по дяволите, той само си бе изкълчил рамото, не беше нито прострелян, нито нищо и подозираше, че Док Шърв го е сложил на диета от упойващи, за да му попречи да се движи и да прави каквото и да е.
Трябваше да свърши нещо полезно, а не просто да се мотае наоколо. Точно сега бе времето да грабне Убиеца на гиганти, да си събере багажа и веднага да потегли през Скрития Проход под къщата на Торсен.
Така поне щеше да свърши нещо разумно. Ако — но това „ако“ бе с главни букви — ако Торсен и Джеф Бйерке успееха да проследят Чедото или Чедата, които дебнеха Тори, това щеше да разреши проблема само временно.