Не можеш да спреш една змия, като й отрежеш опашката. Няма начин да спреш Чедата на Фенрис да не изпращат бойците си един след друг, ако не пресечеш намеренията им в самия корен.
А този корен се намираше в Тир На Ног. Защо му беше толкова трудно да мисли, защо се чувстваше така лек и въздушен след демерола, вистарила и перкодана и с каквото още, само господ знаеше, се беше нагълтал. Много по-лесно му се струваше да се отпусне на леглото, отколкото да мисли, а още по-лесно бе да се остави да се унесе отново и да се отпусне напълно.
Силните упойващи лекарства му пречеха да се ориентира във времето, но бъбреците му си имаха свое мнение по въпроса, а пикочният му мехур им служеше за алармен часовник, чиято пружина в момента бе опъната до скъсване, чак до болка. Надигна се, както сигурно правеха бременните жени, изхлузи се от леглото, потръпна на хладния въздух, докато напипа огромния хавлиен халат и го метна на раменете си. Стисна го на гърдите като стар скъперник, допипал палто от норка, и с олюляване се отправи към слабата светлина в коридора, извираща изпод вратата на банята.
Вратата бе затворена, а отвътре се чуваше, че тече вода.
Виж ти, колко странно. Възрастните от семейство Торсен си имаха баня и тоалетна за всеки, свързани с голямата им спалня, а банята на Хоузи бе на долния етаж. Единствените случаи, когато ползваха тази, бяха случаите, когато искаха да се накиснат във ваната, а не да вземат душ и не бе нужно някой да вика Шерлок Холмс, за да се разбере, че те са хора, които предпочитат да вземат душ, отколкото да се киснат във вана, защото тогава щеше да има много повече вани в къщата. Огромното джакузи в задния двор почти не се използваше, както винаги ставаше с непредпочитаните неща.
Престани да се притесняваш чак толкова много, каза си той. Мисълта, че семейство Торсен имат още един гост, който е усетил нужда да използва тоалетната следобеда, едва ли трябваше да го накара да хукне, за да грабне Убиеца на гиганти.
Медната брава трепна, потъна бавно надолу, отначало колебливо, и след това съвсем леко се вдигна отново нагоре.
На вратата пред него застана Валин, очите му бяха още по-широки, отколкото очите на Иън.
Дребосъкът изглеждаше ужасно. Обикновено мургавата му кожа бе пребледняла като обезмаслено мляко, а яката, но трепереща ръка притискаше халата към корема по-скоро за да придържа вътрешностите му, отколкото за да е сигурен, че халатът няма да се отвори. По цялото му лице бяха залепени също като ветрило лепенки анкерпласт, за да прикрият и предпазват петте или шест рани, а в ъгълчетата на устата му се бе събрала засъхнала слюнка. Едва държеше очите си отворени и се подпря на рамката на вратата, за да е сигурен, че няма да падне, и за да има някаква опора.
Най-невероятното при една танцуваща мечка е не колко елегантно или дори грациозно танцува, а фактът, че танцува: сега бе истинско чудо, че Валин изобщо оживя, едно чудо, също толкова невероятно, колкото и разделянето на водите на Червено море.
— Иън Сребърния Камен — каза Валин и веднага се свлече на колене, — този нещастник се моли да не е той причината, прекъснала безценната ти почивка.
— Изправи се на нозете си, Сине на вестри — каза Иън, направи крачка напред и сграбчи свободната яка мишница на джуджето със здравата си ръка. Все едно че бе стиснал животински бут — мускулите под кожата на Валин бяха яки и силни. Джуджето бързо се изправи на крака, подпирайки се напълно несъзнателно на протегнатата ръка на Иън.
Добре че той поне се изправи, защото в следващия миг Иън се отпусна на стената. Изглежда, бе направил грешка, като стана рязко и толкова стремглаво се отправи към банята. Не биваше да бърза, особено след като главата му бе замаяна от упойващите лекарства.
Нечии стъпки затопуркаха на долния етаж и затрополиха нагоре по стълбите.
— Какво си въобразяваш, че правиш? — извиси глас Марта Шърв.
Иън се канеше да направи някаква забележка, че за всичките години, докато е била медицинска сестра, би трябвало да е виждала достатъчно пациенти, които са ставали, за да отидат до тоалетната, но мисълта му се стопи, а той самият остана смразен от острия й поглед.
— Но аз просто му помагах, госпожо Шърв — каза той. — Нещо ми се счу и…
— На нощното шкафче до леглото ти има уоки-токи. И предполагам, че сега ще ми запееш, че си бил прекалено замаян и не си го забелязал.