Зачуди се дали да не вземе нещо от гръцкия ресторант на ъгъла — Маги обичаше дюнерите им, на Тори също му допадаше вкусът им, макар че името му бе странно, „Чийзбургерополис“ — но пък беше толкова студено, а и той бе облечен по градски, не както обикновено се обличаше, когато си беше в провинцията, но поне Маги и съквартирантката й поддържаха апартамента топъл, а тя сигурно вече го чакаше с прясно сварена каничка кафе. Честно казано, Тори Торсен се стараеше винаги да е честен пред себе си — колкото по-бързо стигнеше в апартамента й и си свалеше палтото, толкова по-бързо щеше да успее да убеди Маги да си свали дрешките и да я вкара в леглото, а ако това се окажеше неудобно и нетактично — всъщност бе много вероятно да стане тъкмо така — той нямаше много-много да роптае.
Дори и да имаше право.
Храната щеше да почака.
Падналият сняг бе струпан на огромни мръсни купчини и покриваше почти целия тротоар, подаваше се само червеното знаменце на противопожарния кран. През лятото приличаше на антена, сякаш градските противопожарни кранове бяха радиостанции под доста неумело прикритие, може би замислени в този им вид от „Борис и Наташа“ (Филм от времето на Студената война, в който двамата главни герои шпиони са достойни за присмех), за да предават тайни съобщения на потсилванианците.
Само че през зимата това си бе просто парче червен найлон.
Във въздуха се носеше мирисът на зимата: изпаренията от дизеловите двигатели на автобусите се смесваха с мириса на студ и печено месо от гръцката скара, сякаш нарочно поставена на отворения прозорец на заведението… а също и с онази далечна гадна миризма, която му се стори смътно позната, въпреки че колкото и да се насилваше, така и не успяваше да определи откъде.
Поклати глава и отново подуши.
Смрадта изчезна изведнъж, изместена от наситения аромат на скара, смесена с пресни чушки и по всяка вероятност с парченца лимон.
В този квартал миризмите бяха така примамливи, нищо че всички пет или шест ресторантчета наоколо бяха евтини — поне бяха хубави — във всеки се чуваха различни диалекти, можеше да се насладиш на вкусове от различни части на света, без това да се отрази пагубно на портфейла ти.
Половин пресечка по-надолу се намираше виетнамският ресторант, където приготвяха онези невероятно вкусни яйчени рула, пълнени с прозрачно фиде, хрупкаво зеле и изкиснати в ароматна марината скариди; недалеч бе и дупката, наричана етиопски ресторант, където сервираха потресаващ на вид буламач, който в действителност бе изключително вкусен и се ядеше с топли плоски питки, а пък шишчетата в арабското заведение, нещо средно между кафене и закусвалня, винаги бяха страхотни.
Но просто днес не бе подходящ ден за шашлик.
Той отново подуши въздуха и ускори крачка. Този път не усети нищо.
Сви рамене. Сигурно бе нещо случайно.
Намръщи се. „Глупаво е от моя страна.“ Причината бе, че не му се вървеше пеша целия този път. Маги се изнесе от територията на колежа и си нае апартамент в Брайънт, близо до езерото. Тори така и не успя да разбере защо го направи, но бе напълно сигурен, че решението й не му е никак по вкуса, че изведнъж след преместването свободното й време драстично намаля.
Наистина се налагаше да отделиш достатъчно свободно време, за да почистиш апартамента, да напазаруваш и какво ли още не, все неща, които просто си бяха естествена част от живота в колежа, но сега се налагаше да съкращава времето за учене, срещите с приятели, времето за тренировки — не, не и времето за тренировки — защото нито един от тях двамата не бе склонен да отдели време от тренировките, а пък тя бе категорична, че не желае да пропуска лекции и упражнения, по каквато и да е причина.
Не биваше да забравя и вечерите, когато работеше напълно доброволно на Горещата линия за малтретирани жени, както и дните, в които той не можеше да я види, защото двете със съквартирантката си ходеха на пазар, а пък… което като цяло означаваше, че Тори все по-малко имаше възможност да вижда Маги, в сравнение с времето, преди да прекъснат ученето — да не говорим пък за месеците, докато пътуваха заедно — всичко това никак не му харесваше.
Не че това, което му беше приятно, имаше някакво значение, но въпреки това изобщо не му беше приятно, защото си бе въобразил, че след като бяха прекарали толкова време в Европа — и в Тир На Ног — е напълно естествено да се съберат да живеят заедно, след като завършат колежа, а отношенията им да не бъдат толкова официални.