Само че и Тед Бънди приличаше на спретнатите, типично американски, момчета. А и градът по нищо не приличаше на дълбоката провинция. Ако си някой глупак, можеш да се преструваш, че е същото нещо. Можеш, разбира се, да оставиш и стаята, и колата си отключени, няма да се притесняваш по кое време на денонощието излизаш, или пък ще си казваш, че сигурно познаваш човека, чиито стъпки отекват зад теб през нощта и…
И, разбира се, ще те ограбят, ще те оберат, ще те окрадат, ще те пречукат, и то не само веднъж.
Той се ухили.
Изключваме онази част с пречукването, разбира се.
Имаше ключ за външната врата на Маги, но предпочете да звънне. Съквартирантката й имаше навика да се разхожда, както Тори се изразяваше, в неприлично оскъдно облекло и той силно се притесняваше, когато се натъкваше на нея в подобни моменти.
Не че тя изглеждаше чак толкова добре по бикини и сутиен.
Вятърът се бе усилил и блъсна студен порив в лицето му, докато Тори чакаше, затова младежът бръкна в джоба, за да напипа ключовете. Едно бързо позвъняване, за да се отвори вратата, би могло да означава: „Облечи си някакви дрехи, все пак се каня да се кача горе“.
Миризмата отново нахлу в ноздрите му. Беше някак далечна, но все така горчива, остра, натрапчива и… какво още? Стори му се позната до болка и той усети как космите на врата му настръхнаха, но…
Все още не можеше да си спомни откъде му е толкова позната. По дяволите!
Продължаваше да се опитва да се съсредоточи, за да се сети, когато чу топуркането й по стълбите.
Мариан Кристенсен отвори вътрешната врата, а той веднага отвори външната. Косата й бе вдигната в някакво сложно подобие на опашка и тъничкият й врат бе гол, а по бузите й бе плъзнала лека руменина.
— Влизай, влизай бързо — каза Маги, обърна се и припна нагоре по стълбите. Той не й се разсърди заради цялото това бързане. В коридора нямаше отопление — хазяинът май никога не пускаше радиаторите — а тя бе облечена единствено в черен клин и дълга копринена червена риза, която бяха купили от Болонския лес.
Винаги му бе приятно да я гледа, докато тя бързо се изкачваше по стъпалата и при всяко отделно стъпало леко подскачаше. Някои биха казали, че е прекалено кльощава, но както майка му я определяше, тя бе гъвкава и подвижна като хрътка и въпреки че мускулите й не изпъкваха, бе очевидно, че хубавото й тяло е отлична комбинация от наследственост и много работа в салона, но поне усилието си бе струвало, защото, откъдето и да я погледнеше човек, тя си беше наистина хубава.
А най-вече отзад.
Ако забележеше, че той се заглежда, щеше да се ядоса и да го заяде, точно както се случи веднъж с Иън.
— Че какво толкова? — Иън просто се бе усмихнал. — Харесвам момичетата. Осъди ме, ако искаш.
Маги бе предпочела да приеме думите му с усмивка.
Ако не искаше да я заглеждат, щеше да се облича в грозни дрехи.
— Вече започвах да се притеснявам — каза тя. — Нали каза, че ще бъдеш тук към един.
— Точно така, към един. — Той погледна часовника си, докато вървеше след нея по коридора към отворената й врата. Бе станало 2:17, което значи, че се беше забавил много повече, отколкото бе предполагал. Може би се налагаше да поговори сериозно с нея, за да я убеди да монтира домофон или поне да отваря вратата с лют спрей в ръка. Все пак това бе големият град.
— Забавих се в библиотеката малко повече, отколкото предполагах. — Нищо че забавянето се дължеше на времето, прекарано в сладки приказки с новата асистентка в отдел „Справки“, която искаше да разбере за какво е сакът с екипировката, докато пърхаше с удивително дългите си мигли, обрамчили две кафяви очи, в които всеки би потънал, само като ги погледнеше. — След това се качих на автобуса, за да не изравям колата.
— Добре — каза тя и пое раницата, сака и палтото му, за да ги подхвърли небрежно върху канапето пред малката масичка. — Така и така си тук, защо не ми помогнеш малко? Не че е нещо бързо, но това трябва да се разглоби за две седмици.
Апартаментът бе построен също като стандартните вагони по линията на Южна Минесота — една дълга стая, разделена на две от вграден бюфет с огледала, който Тори веднага позна, че е „Стикли“; кухнята бе вградена в коридора, който водеше към две спални, а бюфетът служеше за стена на стаята на Маги.
В момента обаче той бе частично разглобен, чекмеджетата бяха натрупани от едната страна, всички панти и вътрешни прегради се виждаха, сякаш бяха част от някакво дървено създание, изкормено набързо.