Тясното помещение беше осветено от малък кръгъл прозорец на външната стена, покрит с нещо като матирано стъкло, много подобно на кварц. През него се процеждаше мътна светлина, леко подсилена от двата запалени фенера, закачени на далечната стена.
Килията все още бе заключена на две места, с огромния месингов катинар, за който Иън прецени, че дори и той ще успее да отвори, както и от дълга тънка метална летва, пусната в основата на вратата, за да не може никой да отвори отвътре.
Съвсем простичък механизъм, ако изобщо можеше да бъде наречен механизъм. Ако се предположеше, че човек не може да счупи камъка — а камъкът, от който бяха създадени Градищата, бе изключително здрав — някой трябваше да повдигне летвата и да я плъзне настрани, а тя бе прикачена на място с помощта на железен пирон, който пронизваше летвата и влизаше дълбоко в стената. Рийд Ричардс може би щеше да успее да се протегне и да извади пирона, докато е в килията, но това бе непостижимо както за останалите хора, така и за вестрите.
— До този момент не сте отваряли килията, нали? — обърна се Иън към стража.
Фоливан дел Фоливан — очевидно длъжността тъмничар бе наследствена — бе дебел грозен мъж с приятен тен, независимо от работата, която вършеше. Това означаваше, че не прекарва тук дълги часове в изпълнение на служебните си задължения, впечатление, подсилено и от факта, че по пода в коридора имаше плътен слой прах, както и под наровете във всяка една от петте килии. Значи длъжността тъмничар бе по всяка вероятност наследствена синекура.
Така нещата се връзваха. С провежданите дуели за уреждане на спорове бяха свързани доста неприятности, независимо от това какви ритуали се използваха, но така или иначе нещата в края на краищата се уреждаха, като един от двамата бе или наранен, или унижен — или и двете — но поне не попадаше в затвора.
Фоливан дел Фоливан погледна Иън, сякаш искаше да му каже: „Ти пък, мътните те взели, кой си въобразяваш, че си?“, но щом Дариън дел Дариън повдигна едва забележимо пръст, той поклати глава.
— Не — отвърна той. — Не съм я отварял. — Все едно че бе казал: „Не съм, разбира се, ти да не би да ме мислиш за съвършен идиот?“.
Иън вече бе разбрал, че пазителят на ключовете или, с други думи, макар и не чак толкова официално, главният иконом, разполагаше с много повече власт във Вечното светилище, от който и да е друг от Пламенния Род, но точно в този момент това не бе въпросът, над който се налагаше да се замисля.
Защо обаче всички се бяха втренчили в него?
Всичко започна, когато Хоузи обърна поглед към него…
Може би това обясняваше нещата. Хоузи го бе погледнал така, сякаш той бе този, който отговаряше за всичко, сякаш той ръководеше нещата, затова Иън, по всяка вероятност напълно несъзнателно, бе поел лидерството от Старея. Дариън дел Дариън бе преценил, че му е изгодно, или просто по-удобно, да се съобразява с начина, по който бяха представени нещата, и дори Бранден дел Бранден и Херолф, и двамата големи почитатели на правилата на чисто мъжките игри, макар и всеки един от тях да се съобразяваше с тези правила по съвсем различни причини; бяха последвали примера на Дариън.
Фоливан дел Фоливан местеше очи от лице на лице, докато най-сетне отново се спря на Иън.
— Искате ли да я отворя? — попита той, а погледът му бе внимателно съсредоточен в някаква точка между Дариън дел Дариън и Иън.
Дариън дел Дариън погледна равнодушно Иън.
— Ти какво мислиш, Иън Среброкаменни? — попита той.
„Мисля, че много ми се ще това да си остане ваш проблем и да не ми го прехвърляте на мен.“ Беше очевидно, че Валин е избягал, а за Иън това беше повече от чудесно. Единственият въпрос, който оставаше, бе как е успял, въпреки че Иън бе почти сигурен как е станало, поне в общи линии.
Ако предположенията на Иън бяха правилни, то Валин отдавна вече бе на сигурно място. А това означаваше, че не е длъжен да помага на хората от Градищата, защото по никакъв начин не бе обвързан с тях.
— Според мен е избягал. — „Искрено се надявам отдавна да е изчезнал.“ — Херолф — каза той, — ти ще успееш ли да го подушиш?
Чедото изръмжа.
— Ти пък кой си и от къде на къде ще ми задаваш подобни въпроси, приятелю на Ториан Предателя?