Или пък той се справяше сам?
Почувства се неловко, че едва успяваше да догонва двама значително по-възрастни от него мъже. Да не би пък мускулите им да бяха направени от някаква не изхабяваща се гума?
Или и те бяха не по-малко изморени от него, но доста по-упорити?
Трябваше повече от двама, за да играят тази игра.
— Той слиза ли някога от онова място горе? — попита Иън и си наложи гласът му да се запази равнодушен и естествен, доколкото това бе възможно.
— Рядко — каза Дариън дел Дариън. — А през последните години почти никак. Това, преди всичко, си е част от традицията. Вечният Наследник е… ами, много специален, съвсем не е като владетелите на Градищата. Не може да си позволи да бъде… въвлечен като Негова Непоколебимост или Негово Топлейшество, в каквото пожелае, още по-малко в ежедневни дела.
Ако говоренето, докато се изкачваше, бе причинило на Дариън дел Дариън дори и най-незначително физическо натоварване, то не пролича нито по лицето, нито в гласа му.
— И тук започва твоята роля, доколкото разбирам.
— Да започва ролята му ли? Аха. — Дариън дел Дариън кимна. — Да. Тънките му устни се стиснаха, но само след секунда се разтегнаха в усмивка. — Разбирам. Останал си с впечатлението, че пазителя на ключовете от Вечното светилище изпълнява същата длъжност като пазителя на ключовете във всяко едно от Градищата, така ли? — Той поклати глава и се обърна към Хоузи. — Орфиндел, ти умишлено ли не си му казал как точно стоят нещата при нас?
Хоузи не отговори веднага.
— Казал съм му, но не съм сигурен, че Иън ме е разбрал правилно.
„Страхотно. Изкарайте ме пълен глупак.“
— Не — отговори черният мъж, за да оправдае неизречената мисъл на младежа. — Тук не става въпрос за глупост. Нека да го наречем, липса на правилен усет, или може би на ориентация. Тук нещата стоят малко по-иначе, те не се вместват в същите измерения, с които си свикнал.
— Всичко е различно навсякъде — каза Иън.
— Именно. Точно това исках да кажа и аз — отвърна веднага Хоузи. — Въпреки че — отбеляза доста небрежно той — невинаги е било обичайно Вечният Наследник да бъде толкова далече от нещата и толкова несъпричастен като настоящия.
— Той е преценил — опита се да го защити Дариън дел Дариън, — че колкото по-малко се меси в ежедневните въпроси, толкова повече влияние ще оказва появата и присъствието му, когато все пак реши да каже тежката си дума.
Може би това наистина беше някаква своеобразна истина, може би така се постигаше повече. Съвсем не бяха малко случаите, когато някой владетел е държан в изолация, без на практика да му се дава възможност да участва в управлението.
За приблизително хиляда години, императорът на Япония и неговият двор са били буквално затворници на онзи род или семейство, които на практика са движели делата на страната, като са били допускани пред останалите благородници изключително рядко, и то единствено, за да покажат кой управлява. Краят на шогуната настъпва по някое време през деветнайсети век — Иън не бе добре запознат с подробностите — ставаше въпрос за някаква Реставрация. Мейджи, май така беше, Реставрацията Мейджи.
Само че японците отново бяха навлезли във вид гражданско-военен шогунат, който ги бе вкарал във Втората световна война, благодарение на който бяха преживели войната…
И бе прекратен с Хирошима и Нагасаки.
Да не би Дариън дел Дариън да се притесняваше, че управлението на пазителя на ключовете на Вечния Наследник ще бъде прекратено с появата на Вречения войн? Ако съществуваше любезен начин да зададе този въпрос, то Иън нямаше ни най-малка представа какъв може да бъде той — по-късно щеше да попита Хоузи.
С всеки кръг нагоре по спиралните стълби дискът над тях се доближаваше и Иън — най-сетне — успя да забележи тъмното очертание на нещо като люк, което очевидно бе единственият вход.
Ако Вечният Наследник искаше да си живее отделно и далече от всички, очевидно бе избрал прекрасно място. Извитите стълби най-сетне свършиха на площадка, където смешна на пръв поглед, най-обикновена, дървена стълба се оказа единственият път към тъмния зейнал отвор над тях.
— Ще бъдете ли така любезни да изчакате тук за момент? Веднага ще проверя дали Вечният Наследник ще благоволи да ви приеме. — Дариън дел Дариън се заизкачва с обидна лекота и изчезна в тъмнината отгоре.