Чу се тъничък писклив смях.
— Доколкото разбрах, Дариън дел Дариън младши е доста умно и будно дете и отличен другар на моя Наследник.
Очевидно Дариън дел Дариън прие тези думи като знак за примирие. Наведе се и вдигна веригата, символ на положението му, от пода, след това се изправи бавно и я върна на врата си.
Колко ли пъти, зачуди се Иън, тези двамата бяха разигравали същата тази сцена? По всичко личеше, че всяка дума и действие са отлично отработени, а ако представлението бе предназначено за гостите, те значи бяха значително по-добри актьори, отколкото публиката си даваше сметка, защото всичко бе пропито с искреност. Дариън дел Дариън наистина щеше да се самоубие, ако Вечният Наследник не бе отстъпил.
Дариън дел Дариън поглади пердето с протегнатата си ръка, познат и изпълнен с обич жест.
— Сега почивайте — каза тихо той. — Ще се върна, за да ви донеса супа, може и малко хляб. Да, знам, че нямате апетит, но трябва да се храните. — Обърна се към Иън и Хоузи и им даде знак с ръка, че могат да си вървят. — Ще се разбера с тези двамата, можете да разчитате на мен.
— Да разчитам на теб ли? Та нали винаги и за всичко разчитам на теб, стари мой приятелю.
Глава 18
Вик в нощта
Тори най-сетне успя да натъпче Джеф в сакото и покри високата бяла яка с кариран шал с разръфани краища, който някога, много отдавна, може и да е бил нов.
— Затегни здраво каишките, Тори — каза Джеф и изпусна шумно дъха си, за да може Тори да затегне. Младежът се напъна.
По нищо не личеше, но Тори бе пробвал да пробие с ножа си едно място близо до ръба. Дори външното покритие бе трудно да се пререже, а той така и не успя да го пробие с върха на ножа, камо ли да направи разрез.
Непробиваем синтетичен полиамид ли беше това? Татко каза, че няма никаква представа.
— Трябва да ти призная, че името на марката много ми харесва.
— „Втори шанс“ — ухили се Джеф Бйерке. — Твърди се, че може да издържи на куршум 45-и калибър. Ако имам късмет, поне ще успее да забави Чедото. — Той прехапа долната си устна за момент. — В случай че ме нападне пръв.
Торсен сви рамене.
— Ако ме нападне мен пръв, ще се разкрие пред теб, стига да си достатъчно близо. А той ще нападне. Трябва ти само секунда, само един отскок встрани и ще успеем да го свалим.
Щеше да стане така, ако имаха късмет. Тори им бе помогнал да се облекат и да се въоръжат, а сега ги изпращаше до вратата.
Стъпките им отекнаха надолу по стълбите, а след това заглъхнаха някъде навън.
— Баща ти знае какво прави — каза Маги и стисна ръката му. Дланта й бе суха и топла. — А Джеф ми прави впечатление на съобразителен и доста бърз, не е ли така?
Тори кимна. Имаше нещо в отношенията между Маги и баща му, което не му беше особено приятно, сякаш…
Я стига. Погледна Маги право в очите. Там не беше ли стаено нещо повече от страх?
— Ако си уплашена — каза той, — значи съзнаваш сериозността на положението.
Тя не му отговори, просто се обърна и пое към кухнята, за да се заеме с нещо, което му се стори, че дрънчи оглушително, въпреки че той не можеше да се сети какво има за оправяне в безупречно поддържаната кухня.
Чувстваше се някак неловко, бе неестествено, че остана тук, но Маги не можеше и не биваше да бъде сама. Истината бе, че тя можеше да се погрижи за себе си при почти всякакви обстоятелства — щеше да й стане неприятно, че някой се суети около нея, дори и да имаше нужда — а сега, поне според него, определено имаше огромна нужда някой да бди над нея.
По дяволите!
Погледна часовника си. Десет и петдесет и една. Бяха минали цели три минути, откакто те излязоха.
Опита се да седне спокойно и да почете вестник, но не можеше да се съсредоточи. Маги не вярваше на нищо от нещата, които предаваха по телевизията, затова не му се искаше да се зазяпва в екрана. Зачуди се дали да не извади бруста и да наточи с него меча, но острието бе отлично поддържано. Пистолетът с късото дуло бе в джоба му и той се поколеба дали да не се поддаде на изкушението да го извади, за да го провери отново, но пък това си беше пистолет, а човек не бива да се занимава с огнестрелно оръжие, когато нервите му са изпънати до краен предел.
Затова отново взе вестника.
Десет и петдесет и седем.
Така. След като не можеше да свършиш нищо полезно в даден случай, то тогава свърши нещо, с което да се позабавляваш. Ако се окаже, че от теб имат нужда, така ще си по-полезен и отпочинал, отколкото ако си гризеш ноктите и трепериш от притеснение.