Приятна мисъл му мина през ума. Ако и двамата имаха нужда да се отпуснат, то тогава…
Не. Идеята не струваше. Двамата с Маги трябваше да се пазят един друг, а това, което имаше наум, съвсем нямаше да мине за взаимна загриженост. Освен това му се стори, че в тази идея има нещо перверзно.
А и ако трябваше да е честен пред себе си, вътрешно бе убеден, че Маги ще каже „не“ на предложението.
Нов трясък от кухнята.
Осъзна, че за безброен път препрочита първия ред от някаква статия за отбора на викингите, без дори да разбира какво искат да кажат. Но всъщност на кого ли му пукаше какво искат да кажат? Разни там дебеловрати милионери в стегнати клинове се налагат заради някаква си топка.
По дяволите. Отпусна се назад и стисна очи.
Тори се опитваше да отпусне мускулите на врата си, когато телефонът на масичката пред него звънна и на него му се стори, че е готов да изскочи от собствената си кожа.
— Не се обаждай! — кресна Маги от кухнята. — Аз ще вдигна.
— Нямах и намерение да се обаждам — сопна й се раздразнено и грубо Тори. Това си бе телефонът на Маги и щом тя се страхуваше, че ако родителите й се обадят, могат да попаднат на мъжки глас, който отговаря на нейния телефон, и да си направят съответните напълно правилни заключения, добре, да бъде както тя иска.
От друга страна обаче, да си крещят съвсем не беше добре. По всичко личеше, че не само Тори е изнервен до крайност.
Изправи се и се упъти към кухнята, за да й се извини.
— … Ами, не, татко — всичко е съвсем наред. Просто денят ми се стори безкраен… нали знаеш… контролни, ей такива неща…
„Извиняван, че ти се сопнах, изрече с устни Тори. Просто съм малко нервен.“
Малко ли? Все едно да кажеш, че ако си пресоваш палеца с чук, е като да почувстваш леко убождане.
Тя продължи да говори по телефона, но вдигна ръка, усмихна му се, кимна и също изрече с устни: „Няма нищо“, докато изслушваше баща си. Тори излезе от кухнята и затвори обикновено отворената плъзгаща се врата, за да може да й създаде поне елементарна илюзия, че е сама, докато разговаря с баща си.
„Браво, моето момче, това беше добър ход.“ помисли си той. Тя беше тази, която му кресна, и би трябвало тя да се извини, но тя никога не се извиняваше и по всяка вероятност никога нямаше да чуе извинение от нея. Но ако искаше да е с Маги, се налагаше да приема тези дребни нейни недостатъци, а той спокойно можеше да ги преглътне. Просто трябва да си готов да признаеш, че тя има право, дори в случаите, когато очевидно не беше така. Макар че тя никога нямаше да си признае, че е допуснала грешка, поне не и направо, много добре съзнаваше какво става.
Това бе една от причините, поради които никога не се бе притеснявал за Иън и Маги, не и в началото, когато започнаха да излизат заедно. Тогава започваше да се усеща известно напрежение — Маги бе в самото начало на уроците по фехтовка, а пък Иън винаги се справяше по-добре от Тори — но Тори бързо осъзна, че умът на Иън е съсредоточен над други неща, че с небрежното си поведение показва, че няма намерение и с пръст да пипне Маги.
Това не бе никакъв проблем за Тори. Да постъпи правилно, за него винаги бе много по-важно, отколкото да докаже, че е прав, а едно от нещата, които научаваш, когато живееш в малко градче, бе, че не можеш да си позволиш лукса да си винаги прав не само защото това е напълно невъзможно, а защото е особено важно да се разбираш със съседите си. Ако не се разбирате, няма да постигнете нищо, само ще се гледате накриво.
Дяволите да го вземат, Тори бе научил този урок толкова рано, че дори не бе наясно, че го знае, докато не постъпи в колежа и не се оказа сред градските момчета, които пет пари не даваха дали са в добри отношения със съседите си по коридор, защото това съседство нямаше да продължи кой знае колко дълго време.
В големия град нещата определено ставаха все по-зле. Ню Йорк пък бе…
Бззззт. Той се извърна рязко, когато чу звънеца, и дясната му ръка веднага се стрелна към мястото, където обикновено висеше мечът.
Кой, по дяволите, бе решил да се натресе точно сега? Сигурно Чедото, преценил, че ще ги завари беззащитни.
Той се врътна към кухнята.
„Би ли отворил?“ — изрече само с устни тя.
— Всичко наред ли е? — прошепна той.