Тя се намръщи неодобрително, задето той бе проговорил.
— Изчакай само секунда, татко — трябва да изключа чайника на котлона. — Тя притисна слушалката към гърдите си. — Това са просто неща, който засягат семейството ми — каза тихо тя. — Би ли отворил вратата?
— Да — отвърна той също толкова тихо. — Отивам веднага, след като видя пистолета в ръката ти.
Никой не би трябвало да приема загрижеността ти за параноя, след като Чедата са по петите ти, готови да пролеят кръвта ти. Да натиснеш звънеца на входа, а след това да изтичаш отзад и да нахлуеш, след като вече си отвлякъл вниманието на целта, може и да не беше особено хитро измислено, но ако се получеше…
Тя се намръщи, протегна се зад себе си и в ръката й се появи малък автоматичен пистолет, който тя стискаше правилно, с подпрян на предпазителя пръст.
— Сега доволен ли си?
Обърна му гръб и залепи телефона на ухото си.
Тори се отправи към вратата, за да слезе долу, като поспря единствено за да си дръпне палтото. Идеята му бе връхната дреха да прикрие пистолета. Ако отвореше вратата, стиснал сабя в ръка, и там се окажеше не който трябва, щеше да причини доста приказки и обяснения.
Мъжът, застанал навън на студа, му се стори познат и на Тори му отне момент, за да се сети кой е. Новодошлият бе в черно дълго кожено манто, пристегнато с колан на кръста, а шапката бе ниско нахлупена над очите или за да прави по-силно впечатление, или за да го предпазва от вятъра.
Щом Били Улсън вдигна глава и се усмихна, Тори се отпусна на мига и посегна към дръжката на вратата.
Леденият вятър последва Били в антрето.
— Били — възкликна Тори. — Извинявай много. В първия момент просто не те познах.
— Ако ме поканиш и ме почерпиш с чаша горещо какао, съм готов да се преоблека в гащеризон и тениска, стига да кажеш, че от това ще се почувстваш по-добре. — Били се пресегна и затвори плътно входната врата и чак след това се обърна отново към Тори. — Честно да ти кажа, Тори, докато чаках да ми отвориш, вече си мислех, че си решил да ме оставиш да премръзна навън.
— Вече ти се извиних, при това съвсем искрено. Хайде, влизай — каза Тори и прикри пистолета под палтото. Били не бе избрал най-подходящото време, за да се отбие на гости, но нямаше как да му го каже, а и не можеше да го остави навън на студа.
— Ако си тръгнал да излизаш, много се радвам, че те хванах — говореше Били. — Навън е кучешки студ. Това палтенце няма много да те стопли.
Тори потупа тънката дреха.
— Неее. Никъде няма да ходя. — „Защо тогава си го понесъл? Хайде, бързо, мисли бързо.“ — Някакъв приятел на Маги беше казал, че ще се отбие да донесе разни инструменти, и мислех да му помогна да ги качим.
— Някои неща така и не се променят — каза Били.
— Какво?
— Нищо, нищо.
Тори винаги бе харесвал Били Улсън, но Били така и не се отърси от идеята, че Тори вече не е дребното момченце, което винаги се влачеше след тях с Джеф и Дейви, затова, щом Били каза, че някои неща така и не се променят, старото познато раздразнение отново обхвана младежа. Наистина, някои неща така и не се променят.
— Радвам се да те видя — каза Тори, което бе просто един любезен поздрав и нищо повече. Но още щом изрече думите, разбра, че е казал истината.
— И аз исках да кажа същото — отвърна Били с крива усмивка.
Тори въведе Били в апартамента и щом старият му приятел се обърна, за да си свали палтото, Тори натъпка пистолета в левия си джоб и веднага измъкна ризата, за да покрие щръкналото дуло.
Ето, това беше проблемът на тези проклетии. Винаги се притесняваш как да ги скриеш, защото в града поне, ако някой видеше човек с огнестрелно оръжие, щеше да се напикае от страх и паника, все едно че някой метален демон щеше да изскочи и да ги ухапе без предупреждение.
А не беше точно така, защото един добър меч, дори добра шпага за тренировки, си имаше нещо като душа, имаше дух. Тя оживяваше в ръката ти, отскачаше и се движеше бързо, гъвкаво и уверено, сякаш притежаваше своя собствена воля, тя винаги бе на твоя страна, готова да те защитава, а върхът напипваше слабостите, все едно че бе продължение на собствения ти пръст.
Докато пистолетът си оставаше парче бездушен метал. Насочваш го, дърпаш спусъка, чува се оглушителен гръм и някъде се появява дупка. Ако си го насочил правилно, дупката може дори да се окаже там, където си се целил.