И всички около масата пак се засмяха. Марина огледа недоволно близките си, изчерви се, нещо им заговори. Юрий Андреевич чу гласа й и се изненада, но отначало не проумя неговата особеност.
— Има много за миене вкъщи, Маркел. Трябва поне малко да почистя. Ще измия пода. Ще се поизпера.
Насядалите около масата взеха да се чудят.
— И не те е срам да го кажеш, камо ли да го правиш, ти да не си китайска пералня, ще му се не знае!
— Юрий Андреевич, нека ви изпратя-щерката. Тя ще ви опере, ще измие. Ако имате нещо скъсано, ще ви позакърпи. Не се бой от него, дъще. Нали го виждаш какъв е деликатен, не е като някои. На мравката път сторва.
— Не, моля ви се, Агафя Тихоновна, как така! В никакъв случай няма да позволя Марина да се цапа заради мене и да се мърси. Да не ми е слугиня! Сам ще се оправя.
— Значи вие можете да се мърсите, а аз не. Ех, че сте вироглав, Юрий Андреевич. Защо отказвате? Ами ако ви се изтърся на гости, ще ме изпъдите ли?
Марина можеше да стане певица. Имаше чист мелодичен глас, много звучен и силен. Не говореше високо, но гласът й надхвърляше потребностите на общуването и не се сливаше с нея, сякаш нямаше нищо общо със самата Марина. Звукът като че ехтеше от другата стая и идваше иззад гърба й. Този глас беше нейната защита, нейният ангел-пазител. Човек не можеше да оскърби и нагруби жена с такъв глас.
От това неделно водоснабдяване започна сближаването между доктора и Марина. Тя често идваше да му помага в къщната работа. Веднъж остана при него и не се върна повече в портиерната. Така стана третата, нерегистрирана официално жена на Юрий Андреевич, при положение че не беше разведен с първата. Родиха им се деца. Майката и бащата Шчапови не без гордост започнаха да наричат дъщеря си докторшата. Маркел мърмореше, че Юрий Андреевич не е женен за Марина, че не са се разписали.
— Да не си изкукуригал? — възразяваше жена му. — При живата Антонина? Да не е двуженец?
— Загубена жена — отвръщаше Маркел. — Какво, като е женен за Тонка? Нея все едно, че я няма. Никой закон не е на нейна страна.
Юрий Андреевич казваше понякога, че тяхното събиране може да се нарече роман в двадесет кофи, както има романи в двадесет глави или романи в двадесет писма.
Марина прощаваше на доктора странните му навици, капризите на падналия и осъзнаващ падението си човек, мръсотията и безредието, което цареше при него. Тя търпеше мърморенето му, невъздържаните думи, неговата раздразнителност.
Себеотрицанието й ставаше още по-голямо, когато по негова вина изпадаха в доброволна нищета, за която той си беше крив, и Марина, за да не го оставя сам в такива моменти, зарязваше работата си, където толкова я ценяха и където отново с радост я приемаха след принудителните прекъсвания. Тя се подчиняваше на хрумванията му и тръгваше с него по дворовете да припечелват. Двамата срещу заплащане режеха дърва на многобройните обитатели на околните сгради. Някои, особено измежду забогателите в началото на непа спекуланти и приближените до правителството дейци на науката и изкуството, бяха започнали вече да се снабдяват с мебели и да се обзавеждат. Веднъж Марина и Юрий Андреевич, внимателно стъпвайки с валенките по килима, за да не го изцапат със стърготини, пренасяха дърва в кабинета на едного, който оскърбително се беше задълбочил в някакво четиво и не удостои дърварите дори с поглед. По всички въпроси около работата, условията и заплащането се уговаряха само с жена му.
„Какво ли толкова се е зачела тази свиня? — заинтригува се докторът. — Кое ли тъй яростно подчертава с молива?“ И когато минаваше с дървата зад писалището му, надникна през рамото на четящия. На бюрото му бяха наредени брошурите на Юрий Андреевич от някогашното вхутемасовско39 издание на Вася.
7
Марина и докторът живееха на Спиридоновка, Гордон — наблизо до тях, на Малая Бронная. Марина и докторът имаха две момичета — Капка и Клашка. Капка, Капитолина, караше седмата година, Клавдия се беше родила наскоро и беше на шест месеца.
През хиляда деветстотин двадесет и девета година лятото започна с горещини. Приятелите си отскачаха на гости гологлави и без сака.
Стаята на Гордон имаше необикновен вид. Там някога се беше помещавало ателието на моден шивач на два етажа, горен и долен. Двата етажа откъм улицата имаха обща грамадна огледална витрина. По стъклото с големи златни букви бе изписано името на шивача и неговата фирма. Вътре зад витрината вита стълба съединяваше долния етаж с горния.