Сега, съвсем отскоро, започнах пак да получавам писма оттам. От всички, дори от децата. Мили, сърдечни. Нещата са поулегнали. Може при Тоня да има някакви промени, може би нов приятел, дано. Не знам. Аз също им пиша понякога. Не, наистина не мога повече. Тръгвам си, иначе тук ще припадна от задух. Довиждане.
На другия ден при Гордон ни жива, ни умряла влетя Марина. Нямало на кого да остави децата, та малката Клаша, увита в одеялце, притискаше с една ръка до гърдите си, а с другата водеше Капка, която се дърпаше и капризничеше.
— Юра у вас ли е? — попита Марина с някакъв особен глас.
— Не се ли е прибирал тази нощ?
— Не.
— Тогава е при Инокентий.
— Ходих при него. Инокентий има часове в университета. Но съседите познават Юра. И там не се е мяркал.
— Тогава къде е?
Марина остави пеленачето на дивана. И изпадна в нервна криза.
8
Два дни Гордон и Дудоров не се отделиха от нея. Те дежуреха на смени при Марина и не смееха да я оставят сама. През останалото време тичаха да издирват доктора. Претърсиха всички места, където можеше да се е мяркал, провериха в Мучной квартал и в къщата на Сивцев Вражек, обиколиха всевъзможните Дворци на мисълта и Домове на идеите, където се беше водил на щат, разпитаха всичките му някогашни познати, за които се сетиха и чиито адреси успяха да намерят. Издирването не даде резултат.
Не алармираха милицията, за да не напомнят на властите за този човек, който, макар да имаше редовна адресна регистрация и да не беше съден, далеч не беше образцов гражданин в съвременния смисъл. Решиха, че само в краен случай ще се обърнат към милицията.
На третия ден Марина, Гордон и Дудоров по различно време получиха писма от Юрий Андреевич. В тях им изказваше съжаленията си за причинените тревоги и страхове. Молеше ги да му простят и да се успокоят, заклеваше ги в името на всичко свято да не го търсят повече, все едно нямало да има никаква полза.
Съобщаваше им, че за да промени колкото може по-скоро и по-пълно съдбата си, иска да остане известно време сам, та да може да се съсредоточи върху работата си, и щом се позакрепи на краката си на новото поприще и се убеди, че след този прелом няма да има връщане назад, ще напусне тайното си убежище и ще се върне при Марина и децата.
В писмото до Гордон бе уточнил, че праща на негово име пари за Марина. Предлагаше да намерят жена да гледа децата, та Марина да се освободи и да може да се върне на работа. Обясняваше му, че не е посмял да прати парите направо на нейно име, защото го било страх, че посочената в известието сума може да я подложи на опасност от обир.
Скоро дойдоха парите, които превишаваха и възможностите на доктора, и представите на приятелите му. Намериха жена за децата. Марина се върна в телеграфа. Тя Дълго време не можа да се успокои, но тъй като беше свикнала с приумиците на Юрий Андреевич, накрая се примири и с това щукване. Въпреки неговите молби и предупреждения двамата му приятели и тази близка жена продължаваха да го търсят, убеждавайки се в правотата на предупреждението му. Наистина не можаха да го открият.
9
А той в това време живееше на няколко крачки от тях, буквално пред очите им и под носа им, в самия център на техните издирвания.
Тогава, в деня на изчезването си, когато още по светло излезе от Гордон и по Бронная си тръгна към Спиридоновка, на стотина крачки нататък по улицата се натъкна внезапно на брат си Евграф Живаго, който вървеше насреща му. Юрий Андреевич не беше го виждал повече от три години и не знаеше нищо за него. Оказа се, че Евграф бил случайно в Москва, съвсем наскоро пристигнал. Той както винаги се стоварваше като гръм от ясно небе и беше недосегаем за разпитванията, на които отвръщаше с мълчаливи усмивки и шеги. Затова пък почти на минутата, отминавайки дребните битови неуредици, с два-три въпроса към доктора вникна отведнъж във всичките му проблеми и ядове и още тук, из тесните извивки на кривата уличка, в блъсканицата с насрещните и изпреварващите ги минувачи, подготви практическия план как да помогне на брат си и да го спаси. Изчезването на Юрий Андреевич и тайнственото му местопребиваване бяха идея на Евграф, негово изобретение.
Той намери на доктора стая в пресечката, която тогава още се наричаше Камергерска, близо до Художествения театър. Даде му пари, зае се да му търси хубава работа в някоя болница, където да има възможност за научна дейност. Евграф всячески покровителствуваше брат си във всички житейски отношения. Най-накрая му обеща, че все някак ще уреди въпроса с неясното положение на братовото си семейство в Париж. Или Юрий Андреевич ще замине при тях, или те ще се върнат. Евграф обеща да се заеме с всичко това лично и всичко да уреди. Братовата подкрепа окрили Юрий Андреевич. Както винаги досега тайната на неговото могъщество оставаше неизяснена. Докторът не се и опита да разгадае тази тайна.