В запазената тетрадка със стихове на Живаго не се намериха такива стихотворения. Може би „Хамлет“ се отнасяше към този вид?
12
Една сутрин в края на август Юрий Андреевич взе от ъгъла на Газетная трамвая за Кудринская, който вървеше от униеерситета нагоре по Никитская. За първи път отиваше на работа в Боткинската болница, която тогава се наричаше Солдатенковска. Това беше едва ли не първото му служебно посещение там.
Не му провървя. Трамваят се случи неизправен и всяка минута се повреждаше. Първо някаква каруца, нахакана право в трамвайните релси, му прегради пътя и го спря. После някъде ту под вагона, ту на покрива ставаха къси съединения, изолацията не беше наред и гореше с пукот.
Ватманът често слизаше с гаечния ключ от предната врата на спрения трамвай, заобикаляше го, клякаше и дълго човъркаше някакви механизми между колелата и задната врата.
Злополучният трамвай затвори движението по целия път. Улицата се задръсти от вече спрели трамваи и още нови и нови, които постепенно се нареждаха на опашка един подир друг. Последните вече стигаха до Манежа и продължаваха нататък. Пътниците от задните трамваи се прекачваха в най-предния, по чиято вина ставаше цялото забавяне, като смятаха по този начин да спечелят време. В тази гореща сутрин в наблъскания трамвай започна да става задушно и непоносимо. Над тълпата претичващи по улицата пътници пълзеше откъм Никитските врати и се надигаше все по-високо в небето черно-лилав облак. Наближаваше буря.
Юрий Андреевич седеше отляво на единична седалка, притиснат до прозореца. Левият тротоар на Никитская при Консерваторията през цялото време беше пред очите му. Ще не ще, с притъпеното внимание на замислен за друго човек той наблюдаваше вървящите и пътуващите от тази страна и не пропускаше никого.
Стара прошарена дама със светла сламена шапка; украсена с лайки и метличини от плат, и с люлякова старомодна тясна рокля вървеше от тази страна, като пуфтеше и си вееше с някакъв плосък плик, който носеше. Тя беше стегната в корсет, изнемогваше от горещината и облята в пот попиваше с дантелена кърпичка мокрите си вежди и устата.
Пътят й вървеше успоредно на трамвайната линия. Юрий Андреевич вече на няколко пъти я изпускаше из очи, когато потегнатият трамвай потегляше и я задминаваше. Но нова авария ги задържаше, дамата ги настигаше и отново изплуваше пред очите на Юрий Андреевич.
Докторът си спомни училищните задачи за намиране времето, пътя и последователността на някакви влакове, които тръгваха в различен час и с различна скорост, и се помъчи да се сети за общия принцип за решаването им, но не успя, и без да довърши тези спомени, прескочи на други, още по-сложни размишления.
Представи си няколко успоредни съществования, които с различна скорост се движат едно до друго, и когато една съдба изпревари в живота съдбата на другия, кой кого би трябвало да надживее? Привидя му се нещо като принцип на относителността, приложен към житейските хиподруми, но постепенно съвсем се заплете и заряза и тези паралели.
Светна мълния, изтрещя гръм. Нещастният трамвай за кой ли път спря по нанадолнището от Кудринская към Зоологическата градина. Дамата в лилаво се появи след малко в полезрението на Юрий Андреевич, задмина трамвая и вече се отдалечаваше. Първите едри пръски закапаха по тротоара, по улицата и върху дамата. Силен повей на вятъра профуча над дърветата, заплете листа с листа, дръпна шапката на дамата, развя й полите и внезапно затихна.
Докторът изведнъж почувствува, че му прилошава. Преодолявайки обзелото го безсилие, стана от седалката и като задърпа нагоре-надолу дръжките на прозореца, се помъчи да свали стъклото. То не се поддаде на усилията му.
Взеха да му викат, че рамката е занитена, но той, потискайки пристъпа и обладан от страх, не отнасяше тези викове към себе си и не вникваше в тях. Продължи напора и отново с три движения нагоре, надолу и към себе си задърпа прозореца, ненадейно обаче усети някаква невероятна, непоправима болка отвътре, и разбра, че нещо в него се е скъсало, че е направил някаква фатална грешка, и край на всичко. В това време трамваят потегли, но повървя съвсем малко по Пресня и пак спря.
С нечовешко усилие на волята, залитайки и едва пробивайки си път през тъпканицата между седалките, стигна до задната площадка. Хората не му даваха да мине и му се развикаха. Стори му се, че полъхът на въздух го освежи, че може би още има надежда, че му е по-добре.
Започна да се промушва през тъпканицата на задната площадка, като предизвикваше нови псувни, ритници и озлобление. Без да обръща внимание на простащините, той си отвори път през гъмжилото, слезе от спрелия трамвай, направи крачка, две, три, рухна на паважа и повече не стана.