Александър Александрович се извърна, с укор я изгледа и сви рамене. Но Егоровна не спираше. Скоро двамата се заобясняваха с жестикулации като глухонеми от единия край на салона към другия. Гостите ги наблюдаваха. Ана Ивановна хвърляше на мъжа си унищожителни погледи.
Александър Александрович стана. Трябваше нещо да предприеме. Той се изчерви, безшумно заобиколи салона и отиде при Егоровна.
— Как не ви е срам, Егоровна! За какво чак толкова съм ви притрябвал? Бързо, какво има?
Егоровна му зашепна нещо.
— Коя Черногория?
— Хотелът.
— И какво?
— Викат го незабавно. Някой от техните умирал.
— Така се умира. Представям си. Изключено, Егоровна. Да си довършат пиесата и ще му кажа. Преди това не мога.
— Онзи от хотела чака. И файтонджията. Човек умира, не разбирате ли? Една госпожа.
— Не и не. Голяма работа, пет минути, хайде де.
Александър Александрович пак така безшумно се върна покрай стената, седна на мястото си и мрачно потри хрущяла на носа си.
След първата част отиде при изпълнителите и докато гърмяха ръкоплясканията, каза на Фадей Казимирович, че го търсят, случила се е някаква неприятност и се налага да прекъснат концерта. После с жест на китките към публиката спря аплодисментите и високо каза.
— Господа. Налага се изпълнението да се преустанови. Да изразим съжалението си на Фадей Казимирович. Случило му се е нещо неприятно. Ще трябва да ни напусне. Не бих искал да го оставям сам в такъв миг. Може би ще му бъда необходим. Ще вървя с него. Юрочка, иди, моля ти се, кажи на Семьон да чака пред вратата. Конете вече са впрегнати. Господа, не се сбогувам с вас. Моля всички да останат. Напускам ви съвсем за кратко.
Момчетата се примолиха да се повозят с него в снежната вечер.
21
Въпреки нормалния ход на възстановения живот след декември все някъде се случваха престрелки и новите пожари, които лумваха постоянно, бяха като догарящи огньове от предишните.
Никога не бяха пътували така далеко и така дълго, както тази нощ. Беше наблизо — булевард Смоленски, Новински и част от Садовая. Но зверският студ и мъглата раздалечаваха отделните отрязъци на обичайното пространство, сякаш то не беше еднакво навсякъде по света. Дрипавият влакнест пушек на огньовете, скриптенето на стъпките и свистенето на плазовете засилваха впечатлението, че пътуват бог знае откога и вече са стигнали кой знае какви далечини.
Пред хотела стоеше кон с чул и увити нозе, впрегнат в тясна елегантна шейна. Кочияшът седеше на седалката за пътниците, стиснал омотаната си глава с ръкавиците, за да се сгрее.
Във вестибюла беше топло и зад перилата, които отделяха закачалката от входа, дремеше, прохъркваше и сам се стряскаше портиерът, приспан от шума на вентилатора, бумтенето на запалената печка и свирката на врящия самовар.
Отляво във вестибюла стоеше пред огледалото издокарана дама с подпухнало лице, брашнено от пудрата. Беше облечена с мъхест жакет, твърде лек за студеното време. Дамата чакаше някого отгоре и застанала с гръб към огледалото, се поглеждаше в него ту през дясното рамо, ту през лявото дали добре изглежда отзад.
Отвън промуши глава вкочанясалият кочияш. С горната си дреха приличаше на кравай, както ги рисуват по фирмите, и понеже беше цял забулен в пара, приликата ставаше още по-голяма.
— Докога ще чакам, мамзел? — попита той дамата пред огледалото. — Зарад такива като вас само ми студува конят.
Случаят в двадесет и четвърта стая не беше кой знае какво за всекидневното привично озлобление на прислугата. Непрестанно дрънчаха звънците и изскачаха номерцата в дългата стъклена витринка на стената, които показваха къде, в коя стая някой се е побъркал и понеже не знае какво иска, не оставя на мира персонала.
Сега свестяваха тази дърта идиотка Гишар в двадесет и четвърта, даваха й лекарство за повръщане и й промиваха червата и стомаха. Камериерката Глаша без крака остана да изнася мръсните кофи и да носи чисти, да мие пода в стаята. Но сегашната буря в служебните помещения беше започнала много преди тази суматоха, когато още нищо нямаше и не бяха пратили Терьошка за доктора и за този кьопав цигу-мигу, когато още не беше дошъл Комаровски и в коридора пред вратата не се блъскаха толкова много външни хора само колкото да затрудняват движението.
Днешната лудница започна в стаята на прислугата още през деня, когато в тесния проход от кухнята някой бутна, без да иска, келнера Сисой точно в момента, когато приведен се беше засилил към коридора с пълна табла във вдигнатата нагоре дясна ръка. Сисой изтърва таблата, разля супата и счупи чиниите — три дълбоки и една плитка.