— Защо е Христина Орлецова, защо не е Дудорова?
— Още не бяхме женени. През лятото на четиридесет и първа си дадохме дума да се оженим след войната. После започнах да се придвижвам с армията. Моята част непрекъснато я местеха. Покрай тези размествания й изгубих дирите. Повече не я видях. Научих за доблестната й постъпка и за геройската й смърт, както всички. От вестниците и заповедите по полка. Разправят, че някъде тук щели да й вдигнат паметник. Генерал Живаго, братът на покойния Юрий, обикалял тия места и събирал сведения за нея.
— Прощавай, че те заговорих на тази тема. Сигурно е мъчителна за теб.
— Както и да е. Но много се разприказвахме. Няма да ти преча. Събличай се, пери, къпи се. Аз пък ще се излегна на брега с тревичка в устата, ще я подъвча, ще си помечтая, може и да подремна.
След няколко минути подновиха разговора.
— Кой те е научил така хубаво да переш?
— Неволята учи. Ние извадихме лош късмет. От наказателните лагери попаднахме в най-ужасния. Единици оцеляха. Още с пристигането… Свалиха ни, цялата група, от влака. Снежна пустиня. В далечината гора. Охрана, насочени цеви на оръжията, кучета вълча порода. По същото време докараха и няколко други нови партиди. Строиха ни в грамаден многоъгълник на открито, с гръб към вътрешността, за да не се гледаме. Изкомандуваха ни да коленичим и да не се озъртаме наникъде, че стрелят без предупреждение, и се започна една безкрайна, унизителна и многочасова проверка. И всички сме на колене. После станахме, другите ги отведоха към бараките, а на нас ни казаха: „Ето вашия лагер. Разполагайте се, както знаете.“ Снежна равнина, голо небе, по средата стълб, на него надпис „Гулаг 92 Я Н 90“ — и нищо повече.
— А, не, при нас беше по-леко. В това отношение сме щастливци. Защото и аз нали изкарах втори срок, то е естествено, след като вече бях осъждан. Освен това и параграфът ми беше друг, и условията. След освобождаването пак ме реабилитираха, както първия път, и пак ми позволиха да преподавам в университета. Та на войната ме мобилизираха като редовен майор в армията, а не в дисциплинарна част като тебе.
— Да. Та стълб с надпис „Гулаг 92 Я Н 90“ — и нищо повече. Отначало в най-големия студ с голи ръце трошехме клони за колибки. Е, ако щеш вярвай, ама скоро сами си построихме всичко. Направихме си тъмници, заградихме се с ограда, обзаведохме се с карцери, с вишки — всичко си направихме сами. И започнахме дърводобива. Ходехме да сечем гората. По осем души се впрягахме в шейните и теглехме трупите, до гърдите затъвахме в снега. Дълго време не знаехме, че е започнала войната. Криеха от нас. И изведнъж това предложение. Който желае — на фронта, в дисциплинарна част, и в случай на благоприятно оцеляване от нескончаемите битки — всекиму свобода. А после атаки, атаки, километри бодлива тел с електрически ток, мини, минохвъргачки, месеци и месеци ураганен огън. Не току-тъй в тези роти ни наричаха смъртници. Покосиха ни до един. Как останах жив? Как останах жив? Представи си обаче, целият този кървав ад беше истинско щастие в сравнение с ужасите на концлагера, и то не заради тежките условия, а по съвсем други причини.
— Да, братко, напатил си се.
— Човек не да пере, ами на не знам какво още ще се научи.
— Чудна работа. Не само заради твоята каторжна участ, но и спрямо целия предишен живот от тридесетте години, дори на свобода, дори в благополучието на университетската работа с книгите, парите, удобствата, войната дойде като пречистваща буря, като полъх от чист въздух, като повей на избавлението.
Мисля, че колективизацията беше погрешна, неправилна мярка, но нямаше как да се признае грешката. За да скрият несполуката, наложи се по всички възможни начини за сплашване хората да бъдат отучени да имат мнение и да мислят, да ги принудят да виждат несъществуващото и да твърдят обратното на очевидното. Оттук безподобната жестокост на ежовщината, обнародването на конституция, която не беше предвидена за употреба, въвеждането на избори без изборно начало.
И когато пламна войната, нейните реални ужаси, реалната опасност и рискът от реална смърт дойдоха като спасение в сравнение с безчовечното господство на неистината и носеха облекчение, защото ограничаваха мистериозната сила на мъртвата буква.