Не само хората в твоето положение, в каторгите, но и всички, абсолютно всички, в тила и на фронта, най-сетне си поеха дъх, въздъхнаха с пълни гърди и възторжено, с чувство за истинско щастие се хвърлиха в горнилото на страшната борба, смъртоносна и спасителна.
— Войната е една особена брънка в низа на революционните десетилетия. С нея приключи действието на конкретните причини, залегнали в природата на прелома. Сега започнаха да се проявяват косвените резултати, плодовете на плодовете, последиците от последиците. Придобитата от Нещастията устойчивост на характерите, липсата на всякаква разпуснатост, героизмът, готовността за голямото, дръзкото, неповторимото. Това са вълшебни, потресаващи качества, те дават представа за най-доброто у поколението.
Тези наблюдения ме преизпълват с чувство за щастие въпреки мъченическата смърт на Христина, въпреки моите рани, нашите загуби и цялата безмерна кървава цена на войната. Сиянието на саможертвата, което озарява и гибелта на Христина, и живота на всекиго от нас, ми помага да понеса страданието от смъртта й.
Точно когато ти, клетият, си понасял неизброимите си мъчения, аз бях освободен. По това време Орлецова започна да следва история. Научните й интереси я доведоха под моето ръководство. Много по-рано, след първия си концлагер, когато тя още беше дете, аз бях забелязал тази прекрасна девойка. Още беше жив Юрий, нали помниш, бях ви разказвал. И изведнъж тя се случи сред моите студентки.
Тогава току-що беше излязъл на мода обичаят преподавателите да бъдат критикувани от учащите се. Орлецова мигом го възприе. Един господ знае защо с такава ярост ме преследваше. Нейните нападки бяха толкова упорити, войнствени и несправедливи, че останалите студенти от катедрата понякога се бунтуваха и ме защищаваха. Орлецова имаше прекрасно чувство за хумор. Тя ме осмиваше както, си искаше в стенвестника, ужким с някакво измислено име, но така, че всички ме разпознаваха. Ненадейно и съвсем случайно ми стана ясно, че тази уж враждебност е форма за маскировка на една млада любов, силна, тайна и отдавнашна. У мен тя срещна пълна взаимност.
Прекарахме чудесно лято през четиридесет и първа, първата година на войната, малко преди да започне и малко след това. Няколко души студенти и студентки, и тя с тях, бяха в една от вилните зони близо до Москва, там по-късно бе разположена и моята част. Нашето приятелство започна и протичаше по време на тяхното военно обучение, формирането на отрядите на опълчението край Москва, парашутните тренировки на Христина и отблъскването на първите немски бомбардировки от московските покриви. Нали съм ти разправял, тогава си дадохме дума и скоро се разделихме, защото започна придвижването на армията. Повече не я видях.
Когато при нас се очерта благоприятен обрат и немците с хиляди започнаха да се предават, след двукратното ми раняване и двата ми престоя в лазарета, ме прехвърлиха от зенитната артилерия в седми отдел на щаба, където се нуждаеха от хора, владеещи езици, и откъдето настоях да те преместят, след като едвам те издирих. Таня се познавала отблизо с Орлецова. Сближили се на фронта и станали приятелки. Тя много ми разказва за Христина. Тази Таня има един особен начин да се усмихва с цялото си лице, както навремето Юрий, забелязвал ли си? За миг преставаше да личи чипият му нос и острите скули, лицето му ставаше привлекателно, миловидно. Тя е от същия тип, много е разпространен у нас.
— Разбирам за кое говориш. Може би. Не съм обръщал внимание.
— Каква варварска, безобразна измишльотина: Танка Безредна. Във всеки случай това не е име, а е нещо съчинено, изопачено. Как мислиш?
— Тя нали ни обясни. Била безпризорна, не се знаело кои са й родителите. Сигурно някъде из Русия, където езикът още е запазен непокътнат, са я наричали безродна, задето не си знае рода. Уличният език, дето все е чул-недочул и преиначава всичко, без да разбере думата, я е преправил по своему, та да звучи като долнопробния махленски говор.
3
Това беше в разрушения из основи град Карачев, скоро след нощувката на Гордон и Дудоров в Черн и тамошния им нощен разговор. Настигайки своята армия, двамата приятели откриха някакви тилови части, които следваха главните сили.
Вече повече от месец се задържаше тиха и ведра топла есен. Облъхнат от зноя, плодородният чернозем на Бринщина, благословеният край между Орел и Брянск, шоколадово-кафяв, мургав се простираше под синьото безоблачно небе.
Градът бе прерязан от централна права улица, която следваше трасето на големия път. От едната й страна се трупаха руините на разрушените къщи, превърнати от мините в купища строителни отпадъци, и изкоренените, изкорубени, овъглени дървета от опожарените овощни градини. От другата страна, оттатък пътя, се точеха пустеещи земи, може би незастроявани и по-рано, преди разгромяването на града, и пощадени от пожарите и взривовете, защото тук нямаше нищо за унищожаване.