Юра ги ядеше с очи. От полутъмното, където никой не можеше да го види, той гледаше като омагьосан към осветения кръг. Гледката с поробването на момичето беше невъобразимо тайнствена и безсрамно откровена. Противоречиви чувства го изпълваха, сърцето му се свиваше от неизпитваната им сила.
Това беше същото, което така жарко обсъждаха с Миша и Тоня под нищо незначещото наименование пошлост, онова стряскащо и привлекателно, с което така лесно се справяха на думи от безопасно разстояние, и ето такава сила се намираше в този миг пред очите му, категорично веществена и смътна, и подобна на сън, безжалостно разрушителна и жална, викаща на помощ — и къде се беше дянала детската им философия, и какво трябваше да прави сега?
— Знаеш ли кой е този? — попита Миша, когато излязоха навън. Юра бе потънал в мислите, си и не отговори.
— Същият, дето напиваше баща ти и го погуби. Помниш ли, във влака, нали ти разказвах.
Юра мислеше за момичето и за бъдещето, а не за баща си и за миналото. В първия момент дори не разбра какво му казва Миша. На този студ не можеше да се говори.
— Замръзна ли, Семьоне? — попита Громеко.
И потеглиха.
Трета част
ЕЛХАТА У СВЕНТИЦКИ
1
Веднъж през зимата Александър Александрович подари на Ана Ивановна един старовремски гардероб. Беше го купил на разпродажба. Гардеробът от тъмно дърво беше огромен и не влизаше през вратите. Докараха го разглобен, внесоха го на части и се зачудиха къде да го сложат. За долните стаи, където беше по-широчко, не подхождаше поради несъответното си предназначение, а за горе не ставаше поради теснотията. Разчистиха част от горната площадка на вътрешните стълби до вратата на спалнята.
За сглобяването дойде портиерът Маркел. Той доведе шестгодишната си дъщеря Маринка. Дадоха й захарна пръчица. Маринка заоблизва пръчицата и лепкавите си пръстчета, заподсмърча и строго загледа работата на баща си.
Отначало всичко вървеше чудесно. Гардеробът постепенно израстваше пред очите на Ана Ивановна. По едно време, когато оставаше само да се закрепи надстройката, й щукна да помогне на Маркел. Тя стъпи на високото дъно на гардероба, загуби равновесие и бутна страничната стена, закрепена само с щифтовете. Временната сглобка, с която Маркел беше закрепил страниците, се разпадна. Заедно с дъските, които се срутиха на пода, падна и Ана Ивановна и лошо си удари гърба.
— Ех, мила господарке — спусна се към нея Маркел, — за кой дявол ви трябваше. Лошо ли се убихте? Я пипнете, да нямате нещо счупено, най-важното са костите, за месото както и да е, месото ще зарасне, това му е работата, че то, дето има една приказка, си е само за фасон. Какво си ревнала, проклетнице — скастри разплаканата Маринка, — обърши си сополите и бягай при майка си. Ех, господарке мила, че мигар без вас нямаше да го натъкмя туй чудовище? Сигур ме мислите, на пръв поглед, че съм прост портиер, ама иначе ние по натура сме си истински мебелисти, такъв ни е джинсът, мебелисти сме ние. Ако щете, вярвайте, ама тези ръце толкоз разни гардероби и бюфети са видели, дето се вика, за лакирането или наопаки от хубавите дървесини, каквато е орехът и махагонът. Или например какви ли не партии, в смисъл на богаташки със зестра, ще извинявате за израза, така си минаваха под носа ни, минаваха и заминаваха. И всичкото е само зарад пустото пиене, зарад спиртните напитки.
Ана Ивановна с негова помощ се изправи, Маркел й придърпа креслото и тя седна, като пъшкаше и разтриваше натъртеното място. Маркел започна да възстановява разрушеното. Когато стегна горната част, каза:
— Сега ще му турим и вратите и става направо за изложба.
Ана Ивановна намрази гардероба. По вид и размери той й приличаше на катафалка или на царска гробница и й вдъхваше суеверен ужас. Тя го нарече „Асколдов гроб“, като имаше предвид коня на Олег6, нещо, което носи смърт на стопанина си. Попрочела по нещо оттук-оттам, случваше й се да бърка сходните понятия.
От това падане започна предразположението й към белодробни заболявания.
2
Целия ноември единадесета година Ана Ивановна остана на легло с бронхопневмония.
Юра, Миша Гордон и Тоня следващата пролет завършваха съответно университета и Висшите женски курсове. Юра завършваше медицина, Тоня право, а Миша философско-филологическия факултет.
6