Естествено идеята, че околната среда и биогеографските фактори влияят върху общественото развитие, съвсем не е нова. Днес обаче този възглед вече не се споделя от историците, които го смятат за погрешен, опростенчески или го отхвърлят с презрение като някакъв „енвироментален детерминизъм“, или пък заявяват, че всеки опит да се разберат различията в света е обречен на неуспех, тъй като материята е прекалено сложна. Но географската среда очевидно оказва все някакъв ефект върху историята; остава отворен въпросът колко голям е този ефект и дали географията би могла да обясни по-мащабния исторически модел.
Назрял е моментът за един нов, свеж поглед върху тези въпроси, защото разполагаме и с нова информация от някои научни дисциплини, на пръв поглед нямащи нищо общо с историята. От тях бих изтъкнал най-вече генетиката, молекулярната биология и биогеографията, занимаващи се с културните растения и техните диви предшественици, както и бихейвиористката екология, която пък изучава поведението на домашните животни и техните диви предци; молекулярната биология, изучаваща човешките и сродните животински вируси, епидемиологията на човешките заболявания; хуманната генетика; лингвистиката; археологическите изследвания на всички континенти и по-големите острови; както и историята на технологията, писмеността и политическата организация.
Това разнообразие от научни дисциплини създава доста проблеми на всеки бъдещ автор, които би се опитал да отговори на въпроса на Яли. Той трябва да е експерт в тези дисциплини, за да може да се възползва от преимуществата, които всяка от тях му предоставя, и да постигне крайния синтез. От такъв синтез се нуждаят и историята и праисторията на всеки континент. Темата на тази книга е световната история, но подходът не се ограничава само в тази област на науката, а се базира и на данни от други дисциплини като еволюционната биология и геологията. Наред с това аз лично съм убеден, че авторът трябва да познава от първа ръка човешките общества в цялото им разнообразие — от ловците-събирачи до модерните цивилизации на космическата ера.
На пръв поглед всички тези изисквания като че ли предполагат колектив от автори. Но колективният подход е обречен от самото начало, тъй като целта е да се постигне единен синтез. И това съображение налага авторът да бъде само един, независимо от трудностите, с които той несъмнено ще се сблъска. Той неизбежно ще пролее доста пот, докато усвои материала от многобройните и различни дисциплини, при което ще му се наложи да търси помощта и на много свои колеги.
Моята семейна среда бе такава, че успях да се запозная с някои от тези дисциплини много преди Яли да ми зададе своя въпрос през 1972 г. Майка ми бе учителка и филоложка, а баща ми — лекар, специализиран в генетиката на детските болести. По примера на баща си постъпих в университета с мисълта, че един ден и аз ще стана лекар като него. Същевременно още от седмата си година се бях превърнал във фанатичен любител-орнитолог. Затова не ми бе особено трудно да направя и онази решителна крачка през последната си година в университета, когато смених първоначалната си цел, медицината, с биологията. Но и в училище, и в университета моята подготовка бе ориентирана главно към езиците, историята и писмеността. Дори когато реших да защитя докторска степен по физиология, аз едва не изхвърчах от науката още на първата си година като аспирант, тъй като исках да стана и лингвист.
Щом завърших доктората си през 1961 г., аз реших да разпределя усилията си в две области: от една страна, молекулярната биология, а от друга — еволюционната биология и биогеографията. И когато започнах да пиша тази книга, познанията ми по еволюционна биология се оказаха един непредвиден бонус. Самата наука може да се приеме и като историческа дисциплина, която обаче ни принуждава да използваме доста по-различни методи от тези при лабораторните изследвания. Опитът ми в тази сфера ми помогна да си изградя и един по-привичен за мен подход към човешката история. Бях живял и известно време в Европа, от 1958 до 1962 г., сред хора, чиито житейски съдби бяха брутално травматизирани от най-новата европейска история, и това ме накара да се замисля по-сериозно за начина, по който се е разгръща причинно-следствената верига на историческите събития.
През тези 33 години еволюционната биология, която заемаше по-централно място в моите научни занимания, ми помогна да установя тесен контакт и с един пъстър спектър от човешки общности. Специалността ми е еволюцията на птиците, която съм изучавал в Южна Америка, Южна Африка, Индонезия, Австралия и най-вече Нова Гвинея. Докато живеех сред коренните жители на тези региони, аз опознах много технологически примитивни човешки общества — от ловци и събирачи до племенни общности на земеделци и рибари, чийто бит поне доскоро зависеше изцяло от каменните сечива. Така този необичаен за повечето хора начин на живот, датиращ още от праисторията, се превърна в неотменна част от моя собствен живот. Нова Гвинея обхваща съвсем малка част от земното кълбо, но по отношение на културите демонстрира непропорционално голямо разнообразие. Хиляда от общо шестте хиляди езици в съвременния свят се говорят именно там. В хода на моята работа върху новогвинейските птици интересът ми към езикознанието отново пламна, тъй като ми се налагаше да съставям списъци с местните названия на различните видове птици, боравейки с данни от близо сто езика и наречия.