От всичко това се роди и последната от предишните ми книги, Третото шимпанзе (J. Diamond, The Third Chimpanzee), замислена като „неспециализирано описание на човешката еволюция“. В една от главите й, „Случайните завоеватели“, се опитах да разбера и осмисля последствията от срещата между европейците и коренните жители на Америка. Щом завърших книгата, си дадох сметка, че и много други подобни срещи — не само в модерната, но и в праисторическата епоха — също повдигат подобни въпроси. Осъзнах, че този, с който се бях борил в същата Глава XIV, бе всъщност въпросът, който Яли ми бе задал още през 1972 г., но просто пренесен в по-различен историко-географски контекст. Ето че е настъпил най-сетне и моментът, в който — естествено, с помощта на много мои приятели и колеги — аз ще се опитам да задоволя любопитството на Яли.
Главите на тази книга са разделени на четири части. Част I, „От Едем до Кахамарка“, се състои от три глави. Първата предлага една шеметна разходка из човешката еволюция и история, започваща от отделянето ни от маймуните преди около седем милиона години и стигаща до последната Ледникова епоха, приключила преди около тринайсет хилядолетия. Ще проследим разселението на нашите древни предци от люлката на човешкия род, Африка, до останалите континенти, за да разберем в какво състояние се е намирал светът в навечерието на събитията, които най-често попадат под определението „възход на цивилизацията“. Оказва се, че на някои континенти човешката еволюция е започнала преди останалите.
Глава II ще ни даде някои предварителни данни, необходими ни, за да проучим по-обстойно ефекта, който естествената среда на различните континенти е оказвала върху историята им през последните тринайсет хилядолетия. Тук ще разгледаме накратко ефектът, който островната среда е оказвала върху историята в рамките на някои по-кратки периоди и в по-малки географски региони. Когато предците на днешните полинезийци са започнали да се разселват из Пасифика преди около 3200 години, те са попадали на острови, чиято естествена среда значително се е различавала. За три хилядолетия това единствено древнополинезийско общество се разпростряло на тези така различни острови, изграждайки също толкова различни „дъщерни“ общества, от племена на ловци и събирачи до зараждащи се империи. Това разселение може да послужи като модел и за онова продължило много по-дълго, но и доста по-слабо проучено разселение на човешките общества по различните континенти след края на последната Ледникова епоха, по време на което те са демонстрирали целия спектър от ловци-събирачи до могъщи империи.
Глава III ще запознае читателя със сблъсъците между народите от различни континенти, като ще преразкаже от съвременна гледна точка някои от най-драматичните срещи в човешката история: пленяването на последния император на инките, Атауалпа (пред очите на цялата му войска) от Франсиско Писаро и неговата малобройна група конкистадори в перуанския град Кахамарка. По този начин ще можем да идентифицираме веригата от проксимални фактори, които са позволили на Писаро да плени Атауалпа, и са били в сила и при европейското покоряване на други коренни американски народи. Тези фактори включват всичко, което е давало преимущество на испанците: техните вируси, коне, грамотност, политическа организация и технология (по-специално корабите и огнестрелните оръжия). Анализът на тези проксимални или вторични фактори се оказа и по-лесната част от тази книга; по-трудно бе да се идентифицират първостепенните причини, довели именно до това развитие на събитията и техните реални последствия, а не до противоположния вариант — примерно, Атауалпа да пристигне в Мадрид и да плени Карл (в испанската историография известен като Карлос I).