Наред с издръжката на „професионални“ писари и изобретатели, производството на храни дава възможност на земеделците да предлагат аналогична подкрепа и на своите политически лидери (Глава XIV). Номадските групи на ловци-събирачи са относително егалитарни, а тяхната политическа дейност се ограничава в рамките на собствената им територия и сключването на нетрайни съюзи с околните аналогични групи. След появата на гъсто населени, уседнали и произвеждащи храни общности идва ред и на появата на вождовете, царете и администраторите. Такива бюрократични структури са от съществено значение не само за управлението на по-големите и гъсто населени региони, но и за поддържането на редовни армии, изпращането на флотилии с разузнавателна или проучвателна цел, както и за подготовката на бъдещите завоевания.
В Част IV („Около света в пет глави“) наученото от Част II и III се прилага спрямо всички континенти и някои от по-важните острови. Глава XV разглежда не само историята на Австралия, но и тази на големия остров Нова Гвинея, който в далечното минало също е бил част от австралийския континент. Случаят с Австралия, която е родина на единствените днешни общества с най-прости и примитивни технологии, но и единственият континент, на който не е възникнало самостоятелно производството на храни, предлага сериозно изпитание за теориите за междуконтиненталните различия на човешките общества. Ще разберем и защо австралийските аборигени са оставали ловци и събирачи, дори когато повечето народности от съседна Нова Гвинея вече са произвеждали храни.
В Глава XVI и XVII развитието на Австралия и Нова Гвинея се съпоставя с това на Източна Азия и тихоокеанските острови. Възходът на производството на храни на територията на днешен Китай става причина за няколко големи миграции на човешки популации и възникването на нови културни тенденции (или и двете заедно). Една от тези миграции става причина и за появата на едно толкова сложно политическо и културно явление, каквото е и днешен Китай. Друга една води до заместването на туземните общности на ловци и събирачи в почти цяла тропическа Югоизточна Азия със земеделци, чиито корени тръгват от днешния Южен Китай. Още една, т.нар. австронезийска експанзия, замества по аналогичен начин туземните общности на ловци и събирачи във Филипините и Индонезия и се разпростира и до най-отдалечените острови на Полинезия, но не успява да колонизира Австралия и по-голямата част от Нова Гвинея. За изследователя на световната история всички тези колизии между източноазиатските и тихоокеанските народи са от двойно по-голяма важност, тъй като в резултат на тях са се формирали страните, на които живее една трета от днешното население на света и чиято икономическа мощ става все по-централизирана; освен това те предлагат особено ясни модели за разбирането на историята на останалите части на света.
В Глава XVIII се връщаме на проблема, набелязан за първи път в Глава III — сблъсъкът между европейците и коренните жители на Америка. Краткият преглед на последните тринайсет хилядолетия от историята на Новия свят и на Западна Евразия показва ясно, че европейското завладяване на двете Америки е само кулминацията на две дълги, но най-често отделни исторически траектории. Разликите между тях са обусловени от чисто континенталните различия по отношение на домашните растения и животни, вирусите, времето на заселването им, ориентацията на континенталните оси и екологическите бариери.
И накрая, историята на субсахарска Африка (Глава XIX) предлага някои удивителни сходства, но и контрасти с тази на Новия свят. Същите фактори, моделирали срещите на европейците с африканците, са моделирали и срещите им с коренните жители на Америка. Но във всички тези фактори Африка също се различава от двете Америки. Например европейското нашествие не е довело до създаването на трайни европейски поселища в субсахарска Африка, с изключение на най-южната й част. Много по-трайно въздействие са оказали мащабните миграции в самата Африка и най-вече експанзията на банту. Оказва се, че в основата на последната стоят същите причинно-следствени фактори, които са се проявили в Кахамарка, Източна Азия, тихоокеанските острови, Австралия и Нова Гвинея.