Последният фактор, предопределил по-бавното развитие на Африка (в сравнение с Евразия) през епохата след Плейстоцена — това е различната ориентация на основните оси на тези континенти. Ориентацията на африканската, подобно на американската, е север-юг, а тази на евразийската е изток-запад (вж. Фигура 10.1). Когато се движи по такава вертикална ос, човек преминава зони с доста различни климатични условия, флора и фауна. Също така различни са и количествата на валежите, средната продължителност на деня и заболяванията по посевите и добитъка. По същата причина растенията и животните, одомашнени в една определена част на Африка, в други се сблъскват с огромни проблеми. Затова пък в Евразия те са преодолявали безпроблемно хиляди мили между отделните общества, разположени на една и съща географска ширина, което означава и сходни климатични условия и продължителност на деня.
Бавното разпространение на домашни растения и животни (или пък пълната им липса) по африканската ос е имало много важни последици. Например, за да покълнат, средиземноморските култури, намерили благодатна почва в Египет, са се нуждаели от обилни зимни валежи и от съответната сезонна разлика в продължителността на деня, затова и не са успели да разпространят на юг от Судан, където тези предпоставки не са били налице. Затова и египетската пшеница и ечемикът не са успели да прекосят до 1652 г. разстоянието до нос Добра надежда (където климатът е аналогичен) и до идването на белите колонисти койсаните така и не са опознали предимствата на земеделието. По същия начин и сахелските домашни растения, адаптирани към летните валежи и по-малката разлика в продължителността на деня, са били пренесени от бантусите в субекваториална Африка, но така и не са успели да се адаптират към условията в Капската област, което е имало пагубни последици за бантуското земеделие. Бананите и другите азиатски култури, за които африканският климат със сигурност е подходящ — днес те са сред основните стоки за износ на африканското земеделие, — просто не са имали възможност да стигнат до Африка по обичайните сухопътни маршрути. Те са се появили тук едва през първото хилядолетие от нашата ера, много по-късно от култивизацията им в Азия, защото е трябвало да изчакат появата на по-оживен трафик през Индийския океан.
Ориентацията на африканската ос е възпрепятствала и разпространението на домашни животни. Мухата цеце, основен преносител на трипанозоми37 в екваториална Африка, към която местните бозайници са резистентни, е същински „бич божи“ за евразийските и северноафриканските говеда. Затова и кравите, които бантусите са получили от Сахел, където няма и помен от цеце, не са успели да оцелеят при експанзията в екваториалните джунгли. Конете са се появили в Египет още през 1800 г. пр.Хр. и са променили до неузнаваемост военното дело на цяла Северна Африка, но не са успели да прекосят пясъците на Сахара, за да ускорят възхода на западноафриканските царства. Последните се сдобиват с кавалерия чак в началото на нашата ера, но и те не са могли да продължат на юг, защото така са щели да попаднат в обхвата на цеце. Ако кравите, овцете и козите са успели да достигнат северната част на Серенгети още през III хилядолетие пр.Хр., то им са трябвали още две хилядолетия, за да прекосят тази равнина и да се появят и в Южна Африка.
Също толкова бавно е било и разпространението на човешките технологии. Керамиката, появила се в Судан и Сахара още през IX хилядолетие пр.Хр., е стигнала до Капската област едва през първото столетие от нашата ера. Въпреки че писмеността се е появила в Египет още през IV хилядолетие пр.Хр. и е достигнала (модифицирана като азбука) земите на нубийското царство Мерое, а азбучното писмо от Близкия изток е достигнало Етиопия (по всяка вероятност от Арабския полуостров), в останалите части на Африка така и не са били създадени някакви местни системи, затова и в ролята на „просветители“ най-често са влизали арабите и европейците.
Накратко, европейската колонизация на Африка няма нищо общо с разликите между самите европейци и африканци, за които все натякват белите расисти. Тя по-скоро се дължи на някои случайни фактори от географско и биогеографско естество — по-специално това са разликите между отделните ареали в самите континенти, ориентацията на техните оси и наличността на подходящи диви растения и животни. Ако мога така да се изразя, различният начин, по който Африка и Европа са се движели в хода на своята история, се дължи най-вече на техните… недвижими имоти.
37
Паразитни организми, напомнящи по вид „камшичета“, които са причинители и на такива тежки заболявания като сънната болест и др. — Б.пр.