Доместикацията на всеки континент се е съсредоточавала само в няколко „прародини“, обхващащи съвсем малка част от общата им площ. Що се отнася до технологическите инвенции и политическите институции, в повечето случаи хората са ги усвоявали от свои съседи, а не са ги създавали сами. Тоест дифузията и миграцията в рамките на един континент са важни фактори, спомагащи за развитието на неговите общества, тъй като им дават възможност да обменят опит помежду си (доколкото им позволява околната среда), като най-прост пример за такива процеси са Мускетните войни сред маорите от Нова Зеландия. С други думи обществата, които първоначално са били лишени от някои жизненоважни предимства, са ги придобивали от други общества, разполагащи по една или друга причина с тях — в противен случай са били измествани от онези, които са ги превъзхождали…
Във втората група попадат факторите, които влияят върху темпото на дифузията и миграцията и, както можем да предположим, те също се различават значително на отделните континенти. Въпросното темпо е било най-високо в Евразия, главно заради ориентацията на нейната основна континентална ос (изток-запад) и сравнително лесно преодолимите естествени бариери. Това обяснява бързото разпространение на земеделски култури и домашни животни в Евразия — в случая огромно значение има и климатът, което ще рече и географската ширина. Същото обяснение важи и за дифузията на технологически инвенции, тъй като рядко са се налагали по-радикални модификации поради по-специфичната околна среда. Затова пък тази дифузия е протичала по-бавно в Африка и особено в двете Америки поради ориентацията на техните континентални оси (север-юг) и наличните естествени бариери. Тя е срещала сериозни препятствия и в Нова Гвинея поради силно пресечения терен и планинските вериги, които не са позволявали някаква по-значима политическа или езикова унификация.
От подобен характер е и третата група фактори, влияещи не на дифузията в рамките на отделните континенти, а на тази между тях, която също би могла да стимулира развитието на местно производство на храни и технологии. И тази междуконтинентална дифузия също е варирала неимоверно по простата причина, че някои континенти са по-изолирани от останалите. През последните шест хилядолетия тя е протичала по-лесно от Евразия към субсахарска Африка, вследствие на което последната се е сдобила и с повечето си домашни животни. Но този обмен между източното и западното полукълбо (ако изобщо го е имало) с нищо не е допринесъл за развитието на по-сложно структурираните общества в Новия свят, тъй като последният на по-ниските ширини е изолиран от Евразия с огромни океани, а на по-високите — от самите географски условия и климата, които са били подходящи единствено за ловци-събирачи. Колкото до аборигенска Австралия, изолирана от Евразия с водните бариери на Индонезийския архипелаг, единственият евразийски принос в нейното развитие е било… кучето динго.
Четвъртата и последна група фактори включва разликите между отделните континенти по отношение на площта и общия брой на населението. По-голямата площ или по-голямото население предполага и по-голям брой потенциални изобретатели, а също и повече конкурентни общества и инвенции. Това предполага също, че и натискът да бъде прието (и доразвито) новото ще е по-голям, тъй като обществата, които не съумяват да се възползват от него, най-често биват елиминирани от своите конкуренти. Такава съдба е сполетяла африканските пигмеи и много други общества на ловци-събирачи, които са били изместени от превъзхождащите ги в редица отношения земеделци. Но се е случвало и обратното: например по-консервативно устроените викинги, заселили се в Гренландия, може и да са познавали земеделието, но са били изместени от ескимоските ловци-събирачи, чиито методи за оцеляване са се оказали по-ефикасни в гренландските условия. Евразия е разполагала не само с най-големите земни маси в света, но и с най-голямата площ и брой на конкурентните общества. В това отношение най-ощетени са били Австралия и Нова Гвинея, да не говорим пък за Тасмания. Макар и да са разполагали със сравнително голяма обща площ, двете Америки са били доста фрагментарни в географски и екологически план и са функционирали по-скоро като няколко малки континента, между които почти не е имало връзка.
И тези четири групи фактори обхващат един изключително широк спектър от различия, които позволяват много по-обективна оценка, без да се стига до излишни спорове. Да, някой би могъл да оспори моето чисто субективно впечатление, че новогвинейците като цяло са по-умни от евразийците, но едва ли ще отрече, че Нова Гвинея разполага с доста по-оскъдна площ и далеч по-малко животински видове в сравнение с Евразия. Но когато чуят за различия в околната среда, повечето историци настръхват от ужас и започват да лепят разни епитети като „географски детерминизъм“ и прочее в същия дух. И тези определения имат още по-негативни конотации: че пренебрегваш творческите способности и смяташ човека за някакъв „пасивен робот“, програмиран от собствената си околна среда. Разбира се, тези обвинения са абсолютно неоснователни. Та нали ако не беше човешката изобретателност, всички ние и досега щяхме да разрязваме месото с каменни ножове и щяхме да го поглъщаме сурово като нашите предци отпреди един милион години?!… Всяко човешко общество си има своите находчиви и изобретателни индивиди. Просто някои околни среди — за разлика от останалите — предлагат по-добър суров материал и по-благоприятни условия за практическото приложение на онова, което хората, живеещи в тях, изобретяват.