Естествено, за различния ход на историята в различните части на Евразия са допринесли и много допълнителни фактори. Плодородният полумесец, Китай и Европа например са били под постоянната заплаха от нашествия на конни народи от Централна Азия, но те не са били и еднакво уязвими. Една от тези номадски групи (монголите) впоследствие е разрушила древните иригационни системи на Иран и Ирак, но нито един азиатски номад не е успял да се задържи в горите на Западна Европа, започващи след унгарската пуста. Тези фактори включват и географското разположение — то е позволявало на Плодородния полумесец да контролира търговските маршрути, свързващи Китай, Индия и Европа, докато отдалечеността на Китай от другите развити цивилизации го е превърнала на практика в един гигантски остров. Тази относителна изолираност обяснява и защо някои възприети технологии впоследствие са били отхвърлени в Китай, което ни подсеща за аналогичните процеси, протекли в Тасмания и някои други острови (вж. Глави XIII и XV). Но един такъв кратък преглед може да открои не само локалните и краткотрайни исторически модели, но и по-мащабните.
Историята на Плодородния полумесец и тази на Китай също съдържат една важна поука за модерния свят — обстоятелствата се менят и старите лаври не са гаранция за бъдещи успехи. Разбира се, някой би могъл да си зададе и следния въпрос: дали пък чисто географските доводи, които излагам в тази книга, вече не са се лишили от тежест в днешния свят, когато идеите се разпространяват мълниеносно по Интернет, а материалните им резултати стигат за по-малко от денонощие и до най-отдалечените точки на земното кълбо. Някой би могъл да каже, че в състезанието между отделните нации вече важат съвсем нови правила — неслучайно се появяват и нови фаворити като Тайван, Корея, Малайзия и особено Япония.
Но ако се замислим ще видим, че тези уж нови правила са просто варианти на старите. Да, транзисторът, онзи кристален триод, сътворен през 1947 г. в лабораториите на „Бел“ в Източните щати, е прелетял цели 8000 мили, за да се приземи в Япония и да положи основите на местната електронна индустрия — ала така и не е успял да преодолее далеч по-малкото разстояние до Заир или Парагвай. Дори новите икономически свръхсили не са изскочили от нищото — това отново са общества, вложили хилядолетни усилия в изграждането на някогашните властови центрове, базирани на производството на храни, или просто са били масово с емигранти от тях. За разлика от Заир и Парагвай, Япония и другите нови свръхсили са били в състояние да се възползват бързо от въпросния кристален триод, защото вече са били изминали достатъчно дълъг път в сферата на книжовността, металообработването и централизираната власт. Двете най-ранни средища на производство на храни в света, Плодородният полумесец и Древен Китай, продължават да доминират и в модерния свят — било чрез преките си приемници (като КНР), било чрез страни, разположени в съседни региони и изпитали отрано тяхното влияние (Япония, Корея, Малайзия и Европа), било чрез държави, основани и управлявани от задморски емигранти (Съединените щати, Австралия и Бразилия). Вероятността за световно господство на субсахарските африканци, австралийските аборигени или американските индианци засега е повече от слаба. И онзи курс, който световната история е поела преди десет хилядолетия, продължава да оказва осезателен ефект върху нас.
От останалите фактори, имащи отношение към въпроса на Яли, на преден план изпъкват културните, както и влиянието на отделните личности. Да започнем с първите: културната специфика на човечеството варира значително по света. Някои от тези различия несъмнено се дължат и на различната околна среда — нещо, на което многократно съм се спирал в тази книга. Остана обаче открит въпросът за възможното значение на локалните културни фактори, които не са пряко свързани с околната среда. Едно културно различие може да възникне на местна почва по най-тривиални и конюнктурни причини, но с течение на времето да се утвърди и да подтикне съответното общество към някой много по-съществен цивилизационен избор, както подсказва и приложението на теорията на хаоса в други сфери на науката. Културните процеси от такова естество са сред онези „бели петна“ в историята, които нерядко й придават непредсказуем характер…