Спецификата на историческите системи, която неимоверно затруднява всеки опит за подобно прогнозиране, може да бъде описана по няколко алтернативни начина. Аз лично бих казал, че човешките общества и популациите на динозаврите представляват изключително сложни явления, тъй като и двете включват огромен брой променливи величини, оказващи си взаимно влияние. Вследствие на това дори и най-незначителната промяна на едно по-ниско ниво на организация може да доведе до най-неочакван ефект на по-горните. Типичен пример за такава закономерност е и онзи пътен инцидент от 1930 г., когато благодарение на една щастлива случайност — бързата реакция на шофьора на камиона — Хитлер е избегнал смъртта, но за стоте милиона жертви на Втората световна война последствията са били направо трагични. Макар и повечето биолози да са съгласни, че действието на биологичните системи се определя изцяло от техните физически свойства и е подчинено на законите на квантовата механика, тази им „сложносъставност“ на практика означава, че причинната обусловеност не е тъждествена на предсказуемостта. Затова и познанията по квантова механика едва ли ще помогнат на историка да разбере защо появилите се сравнително отскоро в Австралия плацентни хищници са изтребили толкова много от местните двуутробни или пък защо Първата световна война е била спечелена от силите на Антантата, а не от техните противници.
Всеки ледник, мъглявина, ураган, човешко общество и биологичен вид е уникален. Уникален е отделният индивид, както и всяка клетка в организмите на сексуално възпроизвеждащите се видове, защото те се влияят от най-различни променливи величини и са съставени от най-различни променящи се части. Физиците и химиците са поставени в съвършено друга ситуация, защото всяка елементарна частица, изотоп или молекула, т.е. отделните части на цялото, с което те боравят, са идентични помежду си. Ето защо те могат да формулират някои универсални детерминистки закони на макрокосмическо ниво, докато биолозите и историците могат да отчетат само статистическите тенденции. Аз например мога да прогнозирам (и то с доста голяма вероятност да се окажа прав), че от следващите хиляда бебета, които ще се родят в Медицинския център към Калифорнийския университет, където работя, една определена част — между 480 и 520 — ще са момчета. Само че нямаше как да знам предварително, че и моите собствени две деца ще бъдат момчета… По същия начин и историкът би отбелязал, че вероятността едно племенно общество да се развие в етнархия е по-голяма, когато общата численост и гъстота на неговото население са достатъчно големи и то може да произвежда допълнителни количества храни (освен необходимите за изхранването му), но тя е нищожна, когато тези предпоставки не са налице. Това е така, но има и още нещо: всяка локална човешка популация си има уникални черти. Затова именно са се появили етнархии в планините и високите плата на Мексико, Гватемала, Перу и Мадагаскар, но не и в тези на Нова Гвинея и Гуадалканал.
Има и друг начин да се покаже, че колкото и да са обусловени, историческите системи си остават сложни и непредсказуеми — например при по-дългите причинно-следствени вериги крайният резултат и основната причина могат да се окажат в съвършено различни полета. Да вземем динозаврите: да, те са изчезнали като биологичен вид под въздействието на един астероид, чиято орбита естествено е следвала законите на класическата механика, но ако преди 67 милиона години на Земята бяха живели и палеонтолози, те едва ли щяха да предвидят гибелта на динозаврите, тъй като астероидите попадат в друго поле на науката, нямащо почти нищо общо с този дял на биологията, който се занимава с големите гущери. По подобен начин и онзи по-продължителен период на застудяване между XIV и XVI в, известен и като Малката ледникова епоха, е спомогнал за изчезването на гренландските викинги, ала едва ли някой тогавашен историк, а още по-малко климатолог, е можел да предположи подобно развитие на нещата.