С други думи трудностите, с които се сблъскват историците, когато се опитват да определят ролята на причинно-следствените отношения в историята на човешките общества, в общи линии наподобяват онези, с които се сблъскват и астрономите, климатолозите, еколозите, еволюционните биолози, геолозите и палеонтолозите. Макар и в различна степен, във всяко от тези полета ученият се убеждава в невъзможността да провежда каквито и да било последователни и контролирани експериментални интервенции, а също и с огромен брой променливи величини, като не бива да забравяме, че и всяка система е уникална — тоест все неща, които затрудняват неимоверно опитите за формулиране на някакви по-универсални закони, както и предварителни прогнози, защото винаги могат да възникнат непредвидени обстоятелства и да променят коренно хода на събитията. Предварителните прогнози в историята (а и в останалите исторически науки) имат по-голяма вероятност да се сбъднат, когато ученият борави с по-мащабни пространствени измерения и по-продължителни времеви периоди, тъй като това би му помогнало да определи и общото равнище на милионите уникални събития, ограничени във времето и пространството. По същия начин, както аз бих могъл да отгатна предварително съотношението между половете на следващите хиляда новородени, но не и пола на собствените си деца, така и историкът би могъл да предвиди какви ще са най-общите последствия от сблъсъка между американските и евразийските общества, които са се развивали без никаква връзка помежду си в продължение на тринайсет хилядолетия, но не и резултатите от изборите за президент на Съединените щати, проведени през 1960 г. Защо ли? Защото едни такива „дреболии“ — кой какво бил казал по време на онзи единствен телевизионен дебат между двамата кандидати през октомври 1960 г. — спокойно са можели да дадат победата не на Кенеди, а на Никсън, но със сигурност не са можели да осуетят европейското завладяване на Америка.
Би ли могъл изследователят на човешката история да използва от опита на колегите си, изявяващи се в другите исторически науки, и как точно ще стане това? Най-изпитаната методология включва сравнителния метод и т.нар. естествени експерименти. Например астрономите, които изследват формирането на галактиките, и историците на човешкия вид не могат да манипулират своите обекти в лабораторни експерименти, но затова пък могат да се възползват от едно друго предимство, а това са тъкмо естествените експерименти. Тоест те могат да сравнят функционирането на отделни системи, разликата между които се изразява в това, че липсва някой от предполагаемите фактори или че ефектът му просто е по-слаб. Да, на епидемиолозите им е забранено да тъпчат хората със сол (дори и в името на науката!), но пък могат да установят ефекта от по-голямото количество сол в човешкия организъм, като сравнят поведението на отделни човешки групи, вече свикнали да приемат с храната си и различни количества сол. По същия начин и антрополозите нямат възможност да наблюдават в лабораторни условия как се е отразявало през вековете богатството или липсата на природни ресурси върху хората, но спокойно могат да определят въздействието на този фактор, като сравнят различните общества на днешните полинезийци, тъй като те живеят на острови с доста различна природна среда. В това отношение изследователят на човешката история е дори по-облагодетелстван, защото може да проведе много повече такива експерименти, а не просто да сравнява обществата на всеки от петте континента. Той може да сравни сложните общества, появили се на някои големи, но сравнително изолирани острови (като Япония, Мадагаскар, Западните Индии, Нова Гвинея, Хаваите и още много други) с тези на стотиците по-малки острови, пръснати из Пасифика, а също така и обществата, развили се в отделните региони на всеки континент.
Естествените експерименти във всяко научно поле, било то екология или човешка история, по принцип страдат от редица методологически недостатъци. Тези недостатъци включват и „разсейващия“ ефект на естественото разнообразие — изследователят непрекъснато попада на най-различни променливи величини (освен тези, които си е поставил за цел да наблюдава), което допълнително усложнява определянето на причинно-следствените отношения. Разбира се, в някои исторически науки тези проблеми отдавна са обект на по-задълбочено изследване и вече се преодоляват. Например една от задачите на епидемиологията е да набелязва мерки за борба със заразните болести и за целта тя сравнява отделни човешки групи, най-често с помощта на историческата ретроспекция. Тази наука вече от доста време прилага с успех някои рутинни процедури, когато се сблъсква с проблеми, подобни на тези в историята на човешките общества. Еколозите също провеждат такива експерименти и развиват съответната методология, защото естеството на тяхната работа е такова, че директната интервенция и манипулирането на наблюдаваните величини биха били неморални, незаконни или направо невъзможни. Напоследък в еволюционната биология се развиват още по-софистицирани методи за определяне на причинно-следствените отношения — тук се сравняват най-различни растения и животни, стига да се знае тяхната еволюционна история.